Алберт III (Тирол): Разлика между версии

'''Алберт III (IV)''' ({{lang-de|Albert III или Adalbert IV}}, * ок. [[1180]], † [[22 юли]] [[1253]]) е последният от фамилията си [[граф]] на [[Тирол]] и [[фогт]] на [[Тренто]]. От 1210 г. той е също фогт на [[Болцано]].

При смъртта на баща му той е още малолетен и едва от 1202 г. управлява самостоятелно. През 1210 г. той получава от епископ Конрад фогт права над манастир Бриксен и поема владенията на [[Андекска династия|графовете от Андекс-Мерания]], които те загубват през 1209 г. заради осъждане за убийството на крал [[Филип Швабски]].

Алберт няма синове и затова определя наследствените права на дъщерите си. Той омъжва дъщеря си Елизабет († 1256) за херцог [[Ото II (Мерания)|Ото II]] от Андекс-Мерания († 1248), дъщеря си Аделхайд († 1279) за граф [[Майнхард I|Майнхард от Горица]] († 1258) и сключва със зетовете си наследствени договори. Той купува през 1248 г. тиролската собственост на Андексите и на графовете от [[Епан]].

Той помага на зет си граф Майнхард да завладее [[Каринтия]]. През 1252 г. те са победени и пленени при [[Грайфенбург]] от херцог [[Бернхард фон Спанхайм|Бернхард от Каринтия]] и син му [[Филип фон Спанхайм|Филип]], елект на архиепископство [[Залцбург]]. Срещу отстъпване на важни собствености в Горна Каринтия, голяма сума пари и вземане за заложници на двата сина на Майнхард, внуците на Алберт, двамата са отново освободени.

Алберт умира през 1253 г. и е погребан в манастир [[Щамс]]. Неговото наследство получават зетовете му [[Гебхард IV фон Хиршберг]], вторият съпруг на Елизабет. (Бракът на Гебхард остава бездетен, така [[Майнхард II|синът]] на Майнхард по-късно получава наследството на Гебхард.)

* http://geschichte-tirol.com/biographien/politik/621-albert-iii-von-tirol.html