Ан Болейн: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 3:
| описание=Кралица на Англия
| наставка = а
| изображение за личността=[[
| описание на изображението=Портрет на Ан Болейн от неизвестен художник, края на XVI век
| управление=
Ред 27:
== Биография ==
=== Ранни години ===
Ан е дъщеря на сър [[Томас Болейн]] (впоследствие граф на [[Уилтшър]] и граф на Ормонд) и съпругата му – лейди [[Елизабет Хауърд]] дъщеря на [[Томас Хауърд]] – втори херцог на [[Норфолк]]. Томас Болейн бил уважаван дипломат с усет към чуждите езици. Бил любимец на крал [[Хенри VIII]], който го изпращал на много дипломатически мисии в чужбина. Ан заедно с брат си и сестра си израстват в замъка Хийвър в [[Кент]]. Липсата на енорийски архиви от този период не позволяват да се установи точната рождена дата на Ан Болейн. Съвременните доказателства са противоречиви – няколко дати са предложени от различни историци. Един италиански архив от 1600 година предполага, че тя е родена през 1499 година, докато зетят на сър [[Томас Мор]] – [[Уилям Ропър]] предлага доста по-късна година – 1512. Въпреки това се предполага, че годината
[[
Академичните спорове за рождената дата на Ан се фокусират върху две ключови години – 1501 и 1507. [[Ерик Айвс]], британски историк и юрисконсулт, се застъпва за 1501 г., докато [[Рета Уорник]] – американски учен, която е написала биография за Ан, отдава предпочитание на 1507 г. Ключът се намира в оцеляло писмено доказателство – писмо, написано от Ан през 1514 г.<ref>http://www.nellgavin.com/boleyn_links/boleynhandwriting.htm</ref> Написано е на френски до баща
Предците на Ан включват кмет на Лондон, дук, граф, две аристократични дами и рицар. Един от тях – Джефри Болейн, е бил търговец на платове и вълна преди да стане кмет. Родът Болейн произлиза от [[Бликлинг]] в [[Норфолк]], на около 25 километра северно от [[Норич]]. По времето, в което се е родила Ан, родът Болейн бил смятан за един от най-уважаваните в английската аристрокрация. Роднините
=== Холандия и Франция ===
Бащата на Ан продължава кариерата си като дипломат на Хенри VIII. В Европа, Томас Болейн печели много почитатели, включително ерцхерцогиня Маргарет Австрийска, дъщеря на императора на Свещената Римска империя – [[Максимилиан I]]. През този период тя управлява [[Холандия]] от името на баща си и е толкова впечатлена от Болейн, че предлага на дъщеря му Ан място в домакинството си. Обикновено едно момиче е трябвало да навърши дванадесет, за да бъде удостоено с такава чест, но е възможно Ан да е била по-малка, тъй като ерцхерцогинята се е обръщала към нея на галено с „la petite Boulin“. Ан прави добро впечатление в Холандия с държанието си и прилежността си. Маргарет казва, че Ан говори изискано и любезно за момиче на такава възраст и споделя със сър Томас Болейн, че дъщеря му е „толкова представителна и любезна, като се има предвид младежката
Във Франция Ан е придворна дама на кралица Мери, а след това на петнадесетгодишната кралица [[Клод Френска]], при която остава почти седем години. В домакинството на кралството тя завършва обучението си по френски и започва да се интересува от мода и религиозна философия. Тя се запознава с френската култура и етикет. Образованието на Ан във Франция се доказва в по-късните години, вдъхновявайки редица нови тенденции сред дамите и придворните в Англия, като също така може да е било средство при сблъсъка на краля с културо-разтърсващите пречки с папството. Ерик Айвс прави догадки, че Ан може би е била с евангелистки убеждения и силен вътрешно-духовен живот.
Ан запленявала всички със силния си чар, въпреки че има различни мнения за привлекателността
Опитът на Ан във Франция я прави силно вярващ християнин според новата традиция на ренесансовия хуманизъм. Въпреки че на по-късен етап защитава позицията на реформист, заявявайки, че папството оказва покварно влияние върху християнството, нейните консервативни наклонности могат да се забележат в молитвите
[[
== В двора на Хенри VIII: 1522 – 1533 ==
В опит да се разреши спорът за собствеността и имотите на графство Ормонд, Ан е трябвало да се омъжи за ирландския си братовчед [[Джеймс Бътлър]], който е със седем години по-голям от нея и е живеел в английския двор. Седмият граф на Ормонд умира през 1515 година, оставяйки дъщерите си Маргарет Болейн и Ан Сейнт Лийджър като наследници. В Ирландия пра-правнукът на третия граф – сър Пиърс Бътлър оспорва завещанието и заявява претенции върху графството. Той вече притежава замъкът Килкени – наследственото седалище на графовете. Сър Томас Болейн като син на най-възрастната дъщеря, е смятал, че титлата му принадлежи и се оплаква на своя шурей, дукът на Норфолк, който обсъжда въпроса с крал Хенри. Страхувайки се, че скандалът може да прерасне в гражданска война в Ирландия, Хенри решава да разреши въпроса като уговори съюз между сина на Пиърс – Джеймс и Ан Болейн. Тя е щяла да дари наследството си от Ормонд като зестра и така да приключи разпрата. Планът се проваля, вероятно защото сър Томас се надява на по-добър брак за дъщеря си или защото той самият е желаел титлата. Каквато и да е била причината, преговорите по брака са прекъснати. По-късно Джеймс Бътлър се жени за лейди Джоан Фитцджералд, дъщеря и наследница на Джеймс Фитцджералд, Х граф на Дезмонд, и Ейми О'Браян.
Мери Болейн, по-голямата сестра на Ан Болейн, е извикана от Франция по-рано, в края на 1519 г., уж заради връзките
Ан прави своя дебют пред обществото на грандиозното празненство в Шато Верт (Зеленият замък) в чест на имперските посланици на 4 март 1522 г. Там тя участва в сложен танц, партнирана от по-младата сестра на Хенри – Мери, няколко други дами от двора и сестра
Американската историчка Рита М. Уорник пише, че Ан е била „идеалната придворна дама... грациозните
По това време Ан била ухажвана от Херни Пърси, син на графа на Нортъмбърланд, и тайно се сгодила с младия мъж. Разпоредителят на Томас Уолси – Джордж Кейвъндиш – твърдял, че двамата не са били любовници. Ако може да се вярва на Кейвъндиш, възможно е тяхната връзка да не е била сексуална. Романсът бил развален, когато бащата на Пърси отказал да подкрепи годежа им. Според Кейвъндиш Ан била изпратена от двора в семейните имения в провинцията, но не е известно за колко дълго. След завръщането си в двора, тя отново влиза в домакинството на Катерина Арагонска.
Видният придворен поет сър Томас Уайът, израснал в Алингтън, имение, което почти граничело с това на семейство Болейн в замъка Хивър в Кент, се отчуждил от съпругата си и се носят недоказуеми романтични легенди за него и Ан, особено в записките на внука на Уайът. Има предположение, че някои от най-силните стихове, приписвани на Уайът, са били вдъхновени от връзката им и че жената, която описва в един от сонетите си като недостижима, вироглава и принадлежаща на краля, е Ан. През 1526 година крал Хенри се влюбва в нея. Някои казват, че Ан не се поддавала на опитите на краля да я прелъсти, като отказвала да стане негова любовница и често напускала двора, за да се усамоти в замъка Хивър. Но за по-малко от година, той
=== Брак с Хенри VIII ===
Ан Болейн и Хенри VIII сключват брак през януари 1533 г. През юни 1533 г. Ан е коронясана като английска кралица.
На [[7 септември]] [[1533]] г. Ан ражда дъщеря – [[Елизабет I]]. Следват две неуспешни бременности. Тя не успява да роди на краля обещания син и враговете
Женитбата на Ан с Хенри VIII и нейната екзекуция са само началото на голяма политическа и религиозна промяна, каквато се оказва английската [[Реформация]]. Самата Ан Болейн е активен застъпник за църковната реформа.
Ред 68:
== Външни препратки ==
* {{cite web|url=http://englishhistory.net/tudor/monarchs/boleyn.html|title=Подробна информация за Ан Болейн|accessdate=2008-04-15|publisher=englishhistory.net}} {{икона|en}}
* {{cite web|url=http://tudorhistory.org/primary/speech.html|title=Реч на Ан Болейн преди екзекуцията
[[Категория:Английски кралици]]
|