Разлика между версии на „Андрей Петкович“

м
Бот: Козметични промени
м (Бот: латинизация на векове)
м (Бот: Козметични промени)
| починал-място=[[Санкт Петербург]], [[Руска империя]]
}}
'''Андрей Димитриевич Петкович''' е [[българи|български]] [[възрожденец]], роден в заможно семейство във [[Велес|Велешко]]. Брат на [[Димитър Петкович]] и [[Константин Петкович]].
 
== Биография ==
Андрей Петкович е роден на 12 декември 1837 година в Башино село, тогава в Османската империя, негови братя са [[Димитър Петкович|Димитър]] и [[Константин Петкович|Константин]] Петкович. Учителства във [[Велес]] в края на 40-те години на XIX век. От 1854 до 1860 година учи в [[Ришельовски лицей|Ришельовския лицей]] в [[Одеса]]. Завършва с [[доктор]]ска научна степен Юридическия факултет на [[Санктпетербургски държавен университет|Санктпетербургския университет]] през 1864 година.
 
Постъпва на служба в руското Министерство на външните работи. Като секретар на руското консулство в [[Яш]] поддържа преписка с основателите на [[Българско книжовно дружество|Българското книжовно дружество]] в [[Браила]]. Титулярен руски консул в различни държави.
 
Публикува статии, преводи на басни и стихотворения в „[[Цариградски вестник]]" (1859-1860), сред които и песента „Глас от далечна земя“<ref>Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.519.</ref><ref>[http://www.veles.gov.mk/index.php?option=com_content&task=view&id=31&Itemid=56&limit=1&limitstart=21#5 Биография на Андрей Петкович], http://www.veles.gov.mk</ref>.
 
Умира в Русия.