Константин Никифоров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Lattaque73 (беседа | приноси) мРедакция без резюме Етикети: добавен етикет nowiki в статията Визуален редактор |
Vodnokon4e (беседа | приноси) мРедакция без резюме |
||
Ред 20:
}}
'''Константин Никифоров Попконстантинов''' е [[Българска армия|български офицер]] от артилерията,
== Биография ==
Роден е на 19/31 октомври
Непосредствено след [[Освобождение на България|Освобождение]]то служи за кратко в I-ва полска видинска [[батарея]]. През [[1879]] г. постъпва в Михайловската артилерийска академия в Санкт Петербург, която завършва с отличие през [[1883]] г. <ref name="tt">{{ташев}}</ref>
При завръщането си в България започва да работи за организирането на българската [[артилерия]] като помощник-началник на артилерията и преподавател по артилерия във [[Военното училище]]. [[Капитан]] Константин Никифоров става първият българин
=== Сръбско-българска война (1885) ===
За по-малко от 2 мес. подготвя армията за [[Сръбско-българската война]] (1885). Подпомага
След русофилския военен [[Преврат в България (1886)|преврат]] от 9/[[21 август]] [[1886]] г., имащ за цел детронирането на княз [[Александър I Батенберг]], Константин Никифоров е включен без негово съгласие в [[Правителство на България (11)|кабинета]] на митрополит [[Климент Търновски]]. Той е смятан за близък с лидера на [[Либерална партия|Либералната партия]] Петко Каравелов и подобно на него, нито подкрепя преврата, нито твърдо му се противопоставя. Никифоров отказва да заеме поста военен министър в новото правителство, подава си оставката и преминава в запаса.
Ред 36:
През следващите години Константин Никифоров се отдава на преподавателска и литературна дейност. Автор е на „Ръководство за артилерията“, ч. I и II (1889 – 1891). Проявява се и като пионер в създаването и развитието на родната военно-теоретична мисъл и доктрина.
В края на [[1890]] г. Константин Никифоров заминава на лечение в град [[Меран]] в [[Австро-Унгария]], където умира на
== Военни звания ==
Ред 52:
== Източници ==
* ГАМЗА, В. Подготовка болгарских элит в Южнославянском пансионе Тодора Минкова. ''Bulgarian Historical Review'', 2017, Vol. 43, no. 3
*НЕДЕВ, С. ''Командването на българската войска през войните за национално обединение.'' София: Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“,1993, с. 20.
*{{cite book | last = РУМЕНИН | first = Румен | title = Офицерският корпус в България 1878 – 1944 г. | publisher = [[Военно издателство|Издателство на Министерството на отбраната „Св. Георги Победоносец“]] | location = София | year = 1996 | volume = 3 и 4}}
|