Анна Ахматова: Разлика между версии

Анна Горенко е родена на [[23 юни]] [[1889]] г. в [[Болшой фонтан]] край [[Одеса]]. Завършва гимназия в [[Киев]], след което учи право в [[Санкт Петербург]]. Започва да пише стихове от ранна възраст и ги публикува под псевдонима Анна Ахматова, поради нежеланието на баща ѝѝ те да бъдат свързвани с фамилното му име.

[[FileФайл:Ахматова Н.Гумилев Л.Гумилев.jpg|мини|вляволяво|Н.С. Гумилев, Лев Гумилев, А.А. Ахматова в Царское Село, 1915]]

След идването на власт на [[комунизъм|комунистите]] Ахматова е критикувана от тях за елитарността на поезията си. Положението ѝѝ се усложнява още повече след екзекуцията на Николай Гумильов през [[1921]] г. От [[1923]] г. до [[1940]] г. стиховете ѝѝ не се публикуват и тя се прехранва главно с преводи. Сред превежданите от нея автори са [[Виктор Юго]], [[Рабиндранат Тагор]], [[Джакомо Леопарди]], както и различни [[Армения|арменски]] и [[Корея|корейски]] поети.

[[FileФайл:Olga kardovskaya portret ahmatovoy 1914 szh 16.jpg|мини|вляволяво|Портрет от [[Олга Людвиговна Делла-Вос-Кардовская]], 1914]]

След началото на [[Втора световна война|войната]] с [[Германия]] през 1941 г. Анна Ахматова е евакуирана в [[Ташкент]], където остава до 1944 г. Там тя пише стихотворения с предимно патриотично съдържание, които са издадени през [[1943]] г. След завръщането ѝѝ в Ленинград нейни стихове продължават да се печатат в местни издания, но след нейна среща с британския философ [[Исая Бърлин]] през 1946 г. лично [[Андрей Жданов]] я подлага на критика и публикуването на нейни стихове отново е спряно. След поредното арестуване на Лев Гумильов през [[1949]] г. Ахматова публикува няколко стихотворения с хвалебствия към [[Йосиф Сталин]], надявайки се да помогне за освобождаването му, но не постига успех и той е освободен едва през [[1956]] г.

След смъртта на Сталин през [[1953]] г. мястото на Ахматова в руската литература постепенно и колебливо започва да бъде признавано. От края на 50-те години започват да бъдат публикувани книги с нейни стихове, но много от тях остават забранени от цензурата до края на 80-те години. През този период тя пише и мемоари за [[Александър Блок]], [[Амедео Модилиани]] (известни са 16 негови платна, за които е позирала Ахматова), [[Осип Манделщам]], издадени са нейни есета, посветени на [[Александър Пушкин]]. През [[1965]] г. ѝѝ е разрешено да пътува в чужбина, за да получи наградата [[Таормина]] в [[Италия]] и почетен докторат в [[Оксфордски университет|Оксфордския университет]].

Преводачите ѝѝ на английски език са поетът [[Стенли Кюниц]] и белетристът и автор на биография на [[Александър Солженицин]] [[Д. М. Томас]].

[[FileФайл:Cvet vecher front.jpg|мини|160px|Първата страница на стихосбирката „Вечер“, Цех Поэтов, 1912]]