Арматоли: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Hopf |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Арматолите''' ({{lang-el|Αρματολοί}}), в османските източници '''''марталуси, мартолоси''''', са въоръжени православни в [[османска Тесалия]] и [[Македония (област)|Македония]] на държавна служба в [[Османска империя|Османската империя]].
Османският [[еничар]] Михаил Константинович през 1455—1463 г. описва марталусите като военно-повинно население, подобно на [[войнугани]]те, на брой няколкостотин души. На тях се възлагат длъжности по пограничната стража и им се плаща месечна заплата. Основна цел на арматолите е да поддържат [[обществен ред|обществения ред]] и да се противопоставят на набезите, т.е. да противодействат на [[клефти]]те и [[хайдути]]те. Често арматолите се набират из средите на разкаяли се и помилвани хайдути, които преминавали на страната на властта. Начело на арматолските дружини са [[капитан]]и и [[протопаликар]]и. Марталусите през XV-XVI век са въоръжени със сабя и копие, а капитаните им често се побратимяват с клефтите. [[Сулиоти]]те в [[Епир]] първоначално са арматоли<ref>[http://macedonia.kroraina.com/ki/ki_27.htm#17 Константин Иречек, История на българите, стр.488]</ref>.
Първият район над който арматолите установяват контрол е планинския район на [[Аграфа]], което се случва в средата на XV век. В българските земи марталуси са разположени във [[Видински санджак|Видинския санджак]] при [[Ртан]], в [[Баня (Община Аранджеловац)|Баня]] и в долината на [[Църни Тимок|Църна река]], където противодействат на набезите на [[дунав|отвъддунавски]] хайдути. Според Hopf, в района на Баня, Видински санджак, има {{цитат|''26 еничарски синове като мартолози, които били освободени с царски фермани от всички ангарии, пионерни служби и доставяне на храна''|Hopf, 86, стр. 90}}Според същия източник при Църна река срещу [[Кучайна|кучайнските хайдути]] действат 31 мъже мартолози.
След започналите революционни промени по френски образец в Османската империя от 1808 г. с идването на власт като султан на [[Махмуд II]], сред араматолите настават опозиционни настроения, а след [[Ликвидиране на еничарския корпус|ликвидацията на еничарския корпус]] през 1826 г., повечето от тях застават на страната на онези които се борят за [[Гръцка война за независимост|независимост на Гърция]]. В края на 20-те и през 30-те години на XIX век на основата на арматолските формации се формират въоръжените сили на независимото [[Кралство Гърция]], останали по-известни в [[историография]]та като [[паликари]].
Ред 22:
{{Портал|Македония}}
[[Категория:История на Гърция]]
[[Категория:Османска Тесалия]]
| |||