Атанас Пейков: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
+Категория:Румънски журналисти; +Категория:Гръцки комунисти, ползвайки HotCat |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 14:
Роден е около 1903 година в [[костурско]]то село [[Бабчор]], днес в [[Гърция]]. Завършва гимназия и работи като журналист. През 1925 година издава в Лерин първия си вестник - сатиричния лист „[[Купупи]]“ (в превод ''Комар''). През 1930 година редактира издавания от [[Менелай Гелев]] [[лерин]]ски вестник „[[Македонико Спинтира]]“ (''Македонска искра''). Пише стихове, които публикува в солунските списания.
Активно се ангажира с ВМРО (обединена) и гръцката левица. Заради дейността си през 1934 година е арестуван, осъден и заточен в островите [[Анафи]], [[Фолегандрос]] и [[Агиос Евстратиос]]. По-късно работи като редактор на популисткия вестник „[[Лаики Фони]]“ (''Глас на народа''). При режима на генерал [[Йоанис Метаксас]] през 1939 година е хвърлен в затвора [[Акронавплия]], където е заедно с някои от най-видните членове на ГКП.
На 28 юни 1941 година с активното застъпничество на българската легация в [[Атина]] Атанас Пейков е освободен от затвора заедно с [[Андрей Чипов]], [[Лазар Дамов]] и още 24 политически затворници, българи от [[Егейска Македония|Южна Македония]]. Установява се в [[Драма (град)|Драма]], където получава българско поданство и става член на управата на местната обществена сила. Работи като чиновник в тютюнева фирма.
Ред 22:
През 1951 година заминава за [[Букурещ]] и работи в македонския отдел на издателството „Неа Елада“ при ЦК на ГКП. Списва македонската страница на гръцкия емигрантски вестник „[[Неа Зои (1949)|Неа Зои]]“.
Чужд на наложения в [[Югославия|Югославска]] Македония нов официален език.
По-късно се преселва в [[София]], където почива през 1971 година.
Атанас Пейков се представя като лоялен комунист, предан на ГКП и противник на политическите домогвания на [[ЮКП]] и нейния агресивен проюгославски [[македонизъм]]. Отнася се с уважение и чувство за близост към [[България]], където прекарва редица години от живота си<ref>[http://www.macedonia-science.org/page.php?189 Даскалов, Георги. Предизвикани размисли за просветното дело и езика на беломорските българи. Македонски преглед,2006,№ 3, 33-37]</ref><ref>Кирјазовски, Ристо. Македонската политичка емиграција от егејскиот дел на Македонија во источноевропските земји по Втората светска војна. Скопје, 1989, 221-233</ref><ref>Доневски, Ѓорѓи. Бапчор. Скопје, 1996</ref>.
| |||