Уикипедия

Базилики: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
→‎История на съставянето и характеристики: ъглови кавички -> български кавички редактирано с AWB
м Бот: Козметични промени
Ред 1:
[[FileФайл:Василики.png|thumbмини|350px|Basilicorum libri LX. Ed. G. E. Heimbach, C. G. Heimbach. Lipsiae, 1846]]
'''Базиликите''' или '''Василиките''' ({{lang-el|τὰ Βασιλικά}}) са средновековен свод на [[византийско право|византийското право]] навлязъл във всеобщата юриспруденция от [[11 век]], който навлязъл и в българската юриспруденция и средновековно право от края на [[Първа българска държава|Първата българска държава]] и с [[България под византийско владичество|византийското владичество]].
 
Състои се от 60 книги в органична и систематична цялост, работата над съставянето на които започнала при император [[Василий I Македонец]] и била завършена при сина му [[Лъв VI Философ]].
 
== История на съставянето и характеристики ==
Базиликите за разлика от предходните византийски източници инкорпорирал както светското, така и църковното право. В този смисъл в него намерила отражение и победата на [[Иконопочитание|иконопочитателииконопочитателите]]те пред [[Иконоборство|иконоборцииконоборците]]те. В началото на [[Византийски ренесанс|византийския ренесанс]] на преден план излязло решаването на проблема с [[юриспруденция]]та и [[правоприлагане]]то във [[Византия]]. От една страна иконоборческата [[Еклога]] на [[Лъв III (Византийска империя)|Лъв III]] била неприемлива за обществото и в частност за православната църква, а от друга от разпръснатия сборник [[Corpus Iuris Civilis]] единствено намирали приложение [[Юстинианови новели|Юстиниановите новели]]. От времето на император [[Ираклий]] до втората половина на 9 век, [[латински език|латинският език]] бил изместен окончателно от употреба от [[византийски език|византийския]]. В съдебната си практика византийският съд се облягал и на различни авторитетни коментари Corpus Iuris Civilis, често и противоречащи си. Всички тези исторически сложили се обстоятелства налагали в спешен порядък съставянето на нов кодифициран свод като източник на византийското право. {{sfn|Азаревич|1877|с=7}}
 
При това състояние на византийската юриспруденция и правоприложение, още с встъпването си на престола Василий I заповядал „ревизия на древните закони“ ({{lang-el|Ανακάθαρσις τών παλαιών νομων}}) с цел установяване на противоречията помежду им, както и с оглед съставянето на ръководство по право за облекченото им изучаване. В резултат от този императорски акт излязъл [[Прохирон]]а. След него излязъл и византийски сборник със закони в 40 книги, който не е запазен, но причината за това по всяка вероятност е че не бил обнародван, т.е. може би - одобрен като такъв. След този сборник излиза [[Епанагога]]та. {{sfn|Азаревич|1877|с=44}}
Ред 13:
Всяка от 60-те книги се състои от титули ({{lang-el|τίτλα}}), числото на които във всяка книга е различно, а общия брой на титулите във всичките 60 книги е 630. Титулите от своя страна се разпадат на глави ({{lang-el|κεφάλαια}}), които пък от своя страна се поделят на параграфи ({{lang-el|θέματα}}). Има случаи когато отделни параграфи във Василиките са точни копия на параграфи от [[Дигести]].
 
Базиликите са снабдени и със схолии, от които е взаимствана и съвременната отрицателна конотация към израза [[схоластика]]. {{sfn|Каждан|1958}} Схолиите са учебни коментари ({{lang-el|σχόλιον}} първоначално „учебен коментар“ от {{lang-el|σχολή}} „отдих, училище“) и понякога наместо да улесняват усвояването на текста, го затрудняват.
 
== Източници ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Базилики“.