Балкан (завод): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: ван → Ван (автомобил), ДСО → Държавно стопанско обединение |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 19:
Новината за построяването на завод не е посрещната в Ловеч с въодушевление поради това, че ще трябва да бъдат изкупени земеделски земи за построяването на завода. С последователност и упоритост кметът убеждава гражданите, че такъв завод ще създаде работни места, ще издигне интелектуалното ниво на града. Протокол от заседанията още се съхранява в общината. Самолетните демонстрации, проведени на 5 юли 1939 г., са посрещнати топло от ловчанлии. Сградите се строят по проекти на полски инженери, строили подобни съоръжения в [[Полша]]. Новият завод за производство на самолети е наречен '''Държавна самолетна фабрика''' (съкратено '''ДСФ''')<ref>Кърлов, Кирил. „Самолеетостроенето в България“, 2008, Печат ИК „В. Недков“, София, 2008, с. 83. ISBN 978-954-9462-30-2</ref>.
[[
В самолетната фабрика са произвеждани следните типове самолети.
Ред 29:
* '''„Лаз-8“''' е четириместно въздушно такси. Представлява моноплан долноплощник и е изработен само прототип в чест и като подарък от самолетостроителите на провеждания конгрес на Българската комунистическа партия през 1948 г.
Скоро след края на [[Втората световна война]] Държавната самолетна фабрика в Ловеч остава единственото предприятие в страната, което произвежда военни самолети, след като авиационната фабрика в [[Казанлък]] е преустановява това производство през 1947 г. В началото на 1949 г. фабриката прераства в завод и с цел засекретяване на производството получава името '''Завод 14'''. За директор е назначен техникът Ганчо Лазаров. Успоредно с дейността на завода върви и обучението на авиоинженери в софийската [[Държавна политехника]] и в наследника ѝ (от 1953 г.) [[ТУС|Машинно-електротехническия институт]], което продължава до 1954 г.
Взето е решение за окончателно закриване на самолетното производство в България през 1954 г. В резултат много от младите специалисти, инженери, техници и добре обучени работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията, са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 1950-те години постъпва на работа в Ловеч именно като авиоинженер.
Ред 48:
С оформянето на каросерията се ангажира екипът на инж. Дамянов, който по това време включва Юли Костов, инж. Кънчо Кънчев, инж. Иван Петров (заместник-главен инженер), Георги Филипов, Пейчо Пейчев, Георги Лазаров и още няколко души. Изковаването на отделните компоненти на каросериите от тънколистна ламарина се извършва изцяло на ръка, с помощта на дървени чукове върху кожени възглавници, пълни с пясък.
[[
Това, което особено затруднява екипа на инж. Дамянов, е така наречената „геометрическа разработка“, която се разчертава върху огромна маса в мащаб 1:1. Именно от нея впоследствие се свалят всички мерки за изработването на шаблони, от които пък се правят детайлите на дървения макет. Последният етап от работата е свързан с разрязването на дървения модел на отделни части, от които се отливат металните щампи за външните форми на каросерията. Основният отговорник по изработването на моделите е Марин Радев, а с изковаването на отделните външни елементи е натоварен Георги Лазаров.
Ред 65:
=== Мотоциклети и велосипеди ===
{{основна|Балкан (мотоциклет)}}
[[
== От 1990 г.: мотокари и велосипеди ==
| |||