Банкнота: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Банкнотите не могат да бъдат книжни, защото не са книги. Те са хартиени, както ясно личи и от един от термините на английски: paper money |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 1:
[[
'''Банкнотата''' е хартиен [[пари]]чен знак, имащ определена парична стойност. Той се издава от [[емисионна банка]]. Тя е завършен израз и резултат от развитието на кредитните средства за обращение. Банкнотата е [[полица]] срещу [[банка]]та, а не срещу частно лице, притежава качеството „всеобща обращаемост“, точно заради това е самостоятелна вещна форма на разменната стойност на стоките.
Ред 12:
Хартиени пари се срещат за първи път в [[Китай]], а появата им се обяснява с необходимостта от по-гъвкаво платежно средство от тромавите медни монети. Въвеждането им става постепенно и трае от времето на късната династия [[Тан]] (618 – 907) до династия [[Сун]] (960 – 1279). При търговия на едро търговците започнали да издават записи на хартия, валидни в малък регионален обсег и за определен срок. През 10 век правителството на династия Сун употребява такива записи в търговията със сол, върху която притежава монопол. Правителството дава право на няколко магазина да издават банкноти, а през 12 век иззема това им право и започва самото то да произвежда държавни хартиени пари. Издадените банкноти били валидни само в малък район и за кратко време, едва в средата на 13 век започва стандартизирано печатане на хартиени пари, приемани в национален мащаб. За това спомагат методите за [[печатане]] – вече разпространеният метод на [[ксилография|печат с дървени блокчета]] и след това печатът с подвижен набор. Към времето на пътешествието на [[Марко Поло]] европейците не знаели що е това хартиени пари. На китайските хартиени пари пишело „всички фалшификатори ще бъдат обезглавени“ и наказанието действително се привеждало в изпълнение в случай на [[измама]]. Навлизането на хартиени пари води и до първата [[инфлация]] през 1020 г.<ref>[http://stat.bnb.bg/Flash/bg/menu.htm%20 История на парите – мултимедийна презентация, БНБ]</ref>
[[
Горе-долу по същото време (7 – 12 век) в средновековния ислямски свят се развива оживена [[пазарна икономика]] въз основа на разширяващото се обращение на стабилна [[валута]] с висока стойност ([[Динар (парична единица)|
В Европа при транспортиране на големи суми пари в брой на дълги разстояния възникват големи рискове и неудобства и търговците постепенно започват да използват [[менителница|менителници]], отначало в средновековна Италия и [[Фландрия (графство)|графство Фландрия]]. В началото те са поименни, но скоро се трансформират в писмено нареждане за изплащане на сумата на приносителя. Тези менителници могат да се считат за предтечи на съвременните банкноти<ref>De Geschiedenis van het Geld (the History of Money), 1992, Teleac, page 96</ref>. Наименованието идва от банковите документи („nota di banco“) и датира от 14 век; в началото то удостоверява правото на собственика им да получи срещу тях благороден метал (обикновено злато или сребро), предварително депозирано при банкера под формата на текуща сметка. През 14 век менителницата се използва вече из цяла Европа, а също така и в търговските представителства на италианските градове-държави извън Европа. Първите банкноти са въведени в редовна употреба през 1661 г. в [[Швеция]], където имало изобилие от мед и затова тя имала ниска стойност, което пък водело до извънредно голям и непрактичен размер на монетите (няколко килограма).
|