Бачо Киро: Разлика между версии

== Биография ==

Роден е на 7 юли 1835 г. в село Горни Турчета, Търновско в семейството на селския говедар Петър Филев Занев. Остава без баща на 6 години и трябва да започне работа, за да подпомогне прехраната на семейството. През 1847 г. майка му, Цона Добрева, го изпраща в [[Батошевски манастир „Въведение Богородично“|Батошевския манастир]] да учи четмо и писмо.

След 1852 г. учителства като селски даскал в селата Коювци (дн. [[Коевци (Област Велико Търново)|Коевци]]), [[Мусина]], [[Михалци]], [[Вишоград]]. През 1857 г. се завръща в с. Горни Турчета, където преподава до смъртта си през 1876 г. (с прекъсване през 1871 г.).

 

 

Откаран е в [[Търново]], където е осъден на смърт чрез обесване. Изправен пред извънредния турски съд, печели дори враговете с достойното си държане. Бачо Киро без колебание поел отговорността за делата си. Търновският първенец Етхем бей прави опит чрез защитника Джовани Икономов да спаси Бачо Киро, представяйки го за умоповреден. Според стария турски закон лудите не трябвало да бъдат осъждани на смърт. Тогава се случва нещо изумително. На хубав и чист турски език български патриот издекламирал следните стихове:

: ''„Аз един Бачо Киро съм, (Бен бир Бачо Киро им)''

: ''без страх от турчин комита съм. (тюркен коркмаз комита им)''

Обесен е заедно с [[Иван Семерджиев]] на 28 май 1876 г. в Търново.

 

[[Файл:Надпис от паметник_на_загиналите_за_освобождението_от_турско_робство - четниците на Ф.Тотю.JPG|ляво|мини|Паметник на загиналите за освобождението от османско владичество – квартал „Варуша север“, Велико Търново]]