Разлика между версии на „Башкортостан“

м
Бот: Козметични промени
м (Бот: Козметични промени)
File:Лес вокруг г.Ямантау.jpg|Планината [[Ямантау]] през есента
</gallery>
[[FileФайл:Iremel Mount.jpg|thumbмини|250px|Планината [[Иремел]]]]
 
=== Географско положение, граници, големина ===
 
=== Релеф ===
Западната част на републиката е равниннна, а източната – предимно планинска. В Предуралието ясно се открояват Бугулминско-Белебеевското възвишение (на югозапад), източните части на възвишението Общ Сърт (на юг), Уфимското плато (на североизток) с височини на места до 400 – 500 m и намиращата се между тях, по долината на река [[Белая]] – Долнобелска хълмиста равнина. Източната част на страната се заема от най-високите части на планината Южен [[Урал (планина)|Урал]]. Тук тя има ширина до 150 km и се състои от система от меридионални хребети, като най-висок от тях е хребета Уралтау. В него се намира и най-високата точка на Република Башкортостан връх '''[[Ямантау]] 1638 m'''. На юг хребетите се снижават и постепенно преминават в хълмистото Залаирско плато. В тази част на републиката широко са разпространени карстовите явления.<ref name="bse"></ref>
 
=== Полезни изкопаеми ===
[[FileФайл:Pumpjacks in Ishimbay.jpg|thumbмини|250px|Помпи за нефт на компанията [[Башнефт]]]]
[[FileФайл:Sibay quarry.jpg|thumbмини|250px|Кариера край [[Сибай]]]]
Република Башкортостан е една от най-богатите територии на Русия, що се отнася до минерални ресурси със залежи на около 3000 вида. Башкортостан е богат на [[нефт]] и е един от основните центрове за добив на нефт в Руската федерация. Други важни природни залежи са на [[природен газ]], [[въглища]], [[желязна руда]], [[манган]], [[хром]], [[олово]], [[волфрам]] и др.<ref name="bse"></ref>
 
=== Климат ===
Климатът на Башкортостан е континентален. Средна януарска температура -14&nbsp;°C (град [[Бирск]]), -14&nbsp;°C (село Кага). Средна юлска температура 16,5&nbsp;°C (село Кага), 20,5&nbsp;°C (село Раевски). Средногодишна температура от 0,3&nbsp;°C (в планините) до 2,8&nbsp;°C (в равнините). Годишната сума на валежите се изменя от 400 – 500 mm в Предуралието, над 500 – 600 mm в планинските части на Южен [[Урал (планина)|Урал]] и около 300 mm в Задуралието. В равнинните части вегетационният период (с температури над 10&nbsp;°C) е 120 – 135 дни, температурната сума 1800 – 2000&nbsp;°C.<ref name="bse"></ref>
 
=== Води ===
[[FileФайл:Соколиная скала.jpg|thumbмини|250px|Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на [[Белая]])]]
Територията на Република Башкортостан се отнася към три водосборни басейна: на река [[Волга]] (79%), на река [[Урал (река)|Урал]] (20%) и на река [[Об]] (1%). Към водосборния басейн на [[Волга]] спадат реките: [[Кама (река)|Кама]] с левите си притоците си [[Белая]] и [[Ик]]; [[Уфа (река)|Уфа]], [[Дьома]] и Сим (притоци на [[Белая]]) и [[Ай (река)|Ай]] (приток на [[Уфа (река)|Уфа]]). Към водосборния басейн на река [[Урал (река)|Урал]] освен самата река [[Урал (река)|Урал]], протичаща в източната част с притока си [[Сакмара]]. Към водосборния басейн на река [[Об]] – най-горните течения на реките Уй (ляв приток на [[Тобол]]) и [[Миас (река)|Миас]] (десен приток на [[Исет]]).
 
В Башкортостан има 12 725 реки с обща дължина 57 366 km, като голяма част от тях са маловодни. За тях е характерно смесеното подхранване, като преобладава снежното (50 – 70%). Характеризират се с ясно изразено пролетно пълноводие, лятно-есенно и особено зимно маловодие.<ref name="water">{{икона|ru}} [http://water-rf.ru/Регионы_России/2549/Республика_Башкортостан «Вода России» – Република Башкорностан</ref>
 
[[FileФайл:WlTqPdi0gFA.jpg|thumbмини|250px|Езерото Асликул]]
На територията на страната има над 7900 езера и изкуствени водоеми с обща площ около 550 km², в т.ч. 1650 езера с площ над 10 дка. Голяма част от тях са разположени в западната част на републиката, предимно покрай теченията на големите реки. Най-големите естествени езера са: Асликул (23,5 km²) и Кандрикюл (15,6 km²). Най-голям изкуствен водоем е Павловското водохранилище на река [[Уфа (река)|Уфа]], Нугушкото водохранилище на река Нугуш (десен приток на [[Белая]]) и Кармановското водохранилище на река Буй (ляв приток на [[Кама (река)|Кама]].<ref name="water"></ref>
 
=== Почви, растителност ===
Голяма част от равнинните територии на Башкортостан са разположени в зоната на лесостепите и степите с преобладаване на черноземните почви. На север, в Предуралието е подзоната на силно разредените смесени гори, съпроводени със сиви горски и подзолисти почви. В планинските части на страната е ясно изразено поясното зониране: поясът на дъбово-липовите гори върху сиви горски почви; борово-еловите гори върху планински подзолисти почви. Черноземните почви заемат около 34% от цялата територия на страната, сивите горски почви – 35%, подзолистите и планинско подзолистите почви – 5,5%, алувиалните почви – 5,5%, останалите – 18%.
 
Общата територия, покрита с гори е около 62 000 km² – повече от една трета от цялата територия на републиката. Преобладаващите дървесни видове са бреза, иглолистни, липа и явор.<ref name="bse"></ref>
 
== Население ==
== Административно-териториално деление ==
Административно-териториално република Башкортостан се дели на 9 републикански градски окръга, 54 муниципални района, 21 града, в т.ч. 8 града с републиканско подчинение ([[Агидел]], [[Кумертау]], [[Нефтекамск]], [[Октябърски (Башкирия)|Октябърски]], [[Салават]], [[Сибай]], [[Стерлитамак]] и [[Уфа]]), 1 град с особен статут [[Межгоре]], 12 града с районно подчинение и 2 селища от градски тип. Общо 4&nbsp;674 населени места.
[[Файл:Admin-map-Bashkiria-region.gif|300 px|thumbмини|Административно-териториално дебение на Башкортостан]]
 
{| class="wikitable"