Бежански заем: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 19:
=== Развитие на преговорите през 1926 година ===
През пролетта на 1926 година идеята за голям консолидационен заем, който да замени всички стари задължения на България е окончателно изоставена. По това време на преден план излиза възможността за по-малък стабилизационен заем, който е политически оправдан с разрешаването на хуманитарния проблем с бежанците. Активна роля в процеса поема Обществото на народите, което изпраща свои експертни мисии в България, за да направят оценка на икономическото
На 10 юни, по препоръка на своя Финансов комитет, Съветът на ОН одобрява проект за настаняване на български бежанци с помощта на международен заем. Какъв залог ще бъде предоставен от България е решено след преговори със страните, на които страната дължи репарации съгласно Ньойския договор. През юли, след българска дипломатическа офанзива в Париж и Рим, Междусъюзническата комисия позволява използването на някои акцизи за целта. На 8 септември външният министър [[Атанас Буров]] и финансовият [[Владимир Моллов]] подписват в [[Женева]] протокол за сключване на бежански заем под гаранцията на ОН. Документът урежда величината на заема, условията и контрола върху прилагането му. [[Народно събрание|Народното събрание]] го ратифицира с почти пълно единодушие в края на същия месец. В началото на декември са сключени договорите между България и банките, които участват в отпускането на заема.{{hrf|Вачков|2008|63 – 64, 67 – 68, 70, 72}}
| |||