Андрей Чипов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал |
||
Ред 2:
| категория = политик
| описание= гръцки комунистически деец
| роден-място=[[Пътеле]], [[Османска империя]]
| починал-място=[[Битоля]], [[Югославия]]
| вложки = {{Личност/Политик
Ред 17:
Чипов е роден в 1904 година в [[леринско]]то село [[Пътеле]], днес Агиос Пантелеймонас, Гърция. Баща му Пандо Чипов се занимава със земеделие и тютюпопроизводство, а по-късно емигрира в Америка и умира в [[Индианаполис]].<ref name="МН 4">{{cite journal | last =Андонов | first =Благојче | year = 2013 | month = ноември | title = Животот и делото на Андреја Чипов (Пателе, Леринско, Егејска Македонија | journal = Македонска ризница | issue = 16 | pages = 4 | id = ISSN: 1857-9314 | url =https://issuu.com/makedonska_riznica/docs/makedonska_riznica_16 | accessdate = 2016-04-18 }}</ref>
През 20-те години Пътеле става опорна точка на [[Гръцка комунистическа партия|Гръцката комунистическа партия]] в [[Егейска Македония]], а през 30-те години в селото е образувана секция на [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|ВМРО (обединена)]]. В 1933 година Чипов става лидер на ВМРО (обединена) в Егейска Македония и същевременно член на Централния комитет на ГКП.
През 1935 година взема участие в работата на Седмия конгрес на Третия [[комунистически интернационал]] в [[Москва]]. На последните предвоенни избори в Гърция, проведени на 31 януари 1936 година, Чипов е избран за народен представител с листата на ГКП.<ref name="МН 4"/> Пълномощията му в парламента на Гърция се прекратяват с въвеждане на диктатурата на [[Йоанис Метаксас]] през август същата година.<ref name="МН 5">{{cite journal | last =Андонов | first =Благојче | year = 2013 | month = ноември | title = Животот и делото на Андреја Чипов (Пателе, Леринско, Егејска Македонија | journal = Македонска ризница | issue = 16 | pages = 5 | id = ISSN: 1857-9314 | url =https://issuu.com/makedonska_riznica/docs/makedonska_riznica_16 | accessdate = 2016-04-18 }}</ref>
Ред 26:
След освобождението си Чипов се заема с възстановянето на ГКП. Заедно с [[Андреас Дзимас]] и [[Константинос Лазаридис]] - също освободени от затвора, както и с [[Петрос Русос]], [[Панделис Карагицис]] и [[Хриса Хадзивасилиу]] на среща през юли 1941 година, която по-късно е наречена VI пленум на ГКП, съставят нов Централен комитет, като Чипов става генерален секретар. Този Централен комитет успява да спечели признание от стария ЦК и от регионалните лидери на партията.
На VII пленум на ЦК през септември 1941 г. година Чипов е освободен от поста си, тъй като е небрежен по отношение на сигурността. Твърди се също, че злоупотребява с алкохола и има неадекватно поведение за поста, който заема. След свалянето от поста си, той е изолиран като „политически неблагонадежден“ и през януари 1942 г., търси убежище в София. Тук той остава осем месеца,<ref>Българско историческо дружество, Институт за история (Българска академия на науките), 2000, стр. 156.</ref> като никога не успява да обясни какво точно е правил по време на престоя си. Според някои източници Чипов е подсигурен в София, като агент на [[държавна сигурност|българските тайни служби]].<ref>Guerrilla warfare and espionage in Greece, 1940-1944, André Gerolymatos, Pella Pub. Co., 1992, ISBN 0918618509, pp. 181-182.</ref>
Според македонския историк д-р [[Ристо Кирязовски]] Андрей Чипов е освободен от поста Генерален секретар на VIII пленум на ЦК на ГКП, проведен през януари 1942 г. А истинските причини за неговото освобождаване се свързват с негръцкия му произход и с „качеството му на секретар на ВМРО (обединена)“.{{ref|at3}} Същото се потвърждава и от българския историк Георги Даскалов.{{ref|at3}} Освен това според двамата автори Чипов е начело на ГКП в най-трудните моменти от нейната история и в най-опасните за живота на нейните ръководители обстоятелства.
| |||