Битка при Аравзио: Разлика между версии

|конфликт=[[Кимврийска война]]

|картинка=файл:Кимврска война (български).svg

| период =6 октомври<ref>[[Плутарх]], ''Живота на Лукул'' [http://penelope.uchicago.edu/Thayer/E/Roman/Texts/Plutarch/Lives/Lucullus*.html#27 27]</ref>, [[105 пр.н.е.]]

| място = [[Оранж, департамент Воклюз|Аравзио]] на река [[Рона]], дн. [[Франция]]

| резултат = Победа на племената

| командир1 = [[Гней Малий Максим]]<br>[[Квинт Сервилий Цепион (консул 106 пр.н.е.)|Квинт Сервилий Цепион]]

| командир2 = [[Боиорикс]] (Boiorix) <br>[[Тевтобод]] (Teutobod)

'''Битката при Аравзио''' се провежда на 6 октомври 105 пр.н. при Аравзио (сега Оранж (Orange), [[Франция]]) на река [[Рона]]. Тя е част от [[Кимврийска война|Кимврийската война]] – военен конфликт между [[Римската република]] и племената на [[кимври]] и [[тевтони]]. Римските войски са предвождани от [[Консул (Древен Рим)|консулите]] [[Гней Малий Максим]] и [[Квинт Сервилий Цепион (консул 106 пр.н.е.)|Квинт Сервилий Цепион]], племената са предвождани от [[Боиорикс]] и [[Тевтобод]]. Разногласията между Максим и Цепион стават причина за пълното поражение на римските сили. Ужасяващият разгром дава възможност на [[Гай Марий]] да проведе радикална реформа на [[Легион|римските легиони]] в тяхната организация и в набирането на войници. Римските загуби са 80,000 легионери, както и 40,000 помощни войски и обслужващ персонал – почти всички римски сили, участващи в битката.

 

По неизвестни причини (вероятно заради климатични промени и наводнения) около 120 – 115 пр.н.е., кимврите напускат територията която обитават при [[Балтийско море]] на [[полуостров]] [[Ютланд]] и [[Скандинавия|Южна Скандинавия]] и тръгват на югоизток, като скоро се присъединяват към техните съседи тевтоните. Двете племена заедно побеждават [[скордиски]]те и [[Бои (народност)|боите]] – много хора от които вероятно се присъединяват към тях след загубите. През 113 пр.н.е. достигат [[Дунав]] и [[Норик]] територии на съюзническото на Рим племе – тавриски (Taurisci). Тавриските не са в състояние сами да отблъснат тези нови силни нашественици и се обръщат с искане за помощ от Римската република. На следващата година [[Римски консул|консула]] [[Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] повежда [[легион]]и към Норик, където взима защитна позиция близо до [[Аквилея]]. Карбон настоява кимврите и техните съюзници да напуснат веднага провинцията. Кимврите първоначално са съгласни за мирно разрешаване на спора, но след като разбират за това че Карбон им е устроил засада, разгневени от римското двуличие атакуват. В последвалата [[битка при Норея]] римската армия е разгромена, а самия Карбон едва спасява живота си с бягство.

 

След като си връща контрола над Тулуза, [[проконсул]]ът Квинт Сервилий Цепион приема отбранителна стратегия в изчакване да види дали кимври и тевтони ще опитат ново нахлуване в римските територии. Племената предприемат настъпление през 105 пр.н.е. Сенатът изпраща Гней Малий Максим с армия да се присъедини към Цепион при река Рона, като по този начин обединените армии имат за цел да сложат точка на конфликта веднъж завинаги.

 

Още преди началото на битката в римските сили има проблеми. Като консул за годината Гней Малий Максим по правило е командващ на армиите, Максим е ''[[homo novus]]'' заради което проконсулът Квинт Сервилий Цепион, който е ''[[патриции]]'' отказва да се подчинява на човек от простолюдието и вдига лагера си на отсрещния бряг на реката.

 

 

Междувременно Максим успява да убеди Цепион да премести силите си от същата страна на реката, но въпреки това проконсулът вместо да обедини силите си с тези на Максим, вдига втори лагер близо до линиите на врага. При вида на двете римски армии, Боиорикс преосмисля ситуацията и решава да започне преговори с Гней Малий Максим.

След лесната победа и с приповдигнат морал, кимврите прекратяват преговорите и нападат и силите на Максим. Отслабените от вътрешните борби за власт на консулите, а и след като стават свидетели на клането на легионите на Цепион, деморализираната армия на Максим става лесна плячка за племената. Вероятно при други обстоятелства римските легиони щели да имат шанса да избягат, но сега зле позиционираният им лагер ги оставял с гръб към реката, като по този начин бягството било невъзможно. Много легионери отчаяно се опитали да спасят живота си с плуване но екипировката и бронята им станали причина по-голямата част от тях да намерят смъртта си в този опит.

 

Малцина са римляните успели да се спасят в ужасяващото клане. [[Тит Ливий]] твърди, че жертвите на римляните в тази битка са 80,000 човека, [[Теодор Момзен]] добавя към тях още 40,000 човека помощни войски и обслужващ персонал. И двамата – консула Гней Малий Максим и проконсула Квинт Сервилий Цепион успяват да спасят живота си. И двамата са изправени пред съда обратно в Рим, заради поражението си в битката при Авразио, двамата са опозорени и са им отнети всичките титли и отличия. Освен това Цепион е изпратен в изгнание, тъй като към него са отправени и обвинения в присвояване на огромно количество злато в Толоза.

 

Следващият сблъсък на кимврите е срещу племето [[арверни]]. След победата си над аверните, по необясними причини кимврите се оттеглят към [[Пиренеи]]те, вместо да навлязат в римските територии. Това дава на Рим необходимото време за реорганизиране на армията и издигането на човека, който по-късно ще стане известен като „спасителят на Римската република“ – [[Гай Марий]].

 

{{reflist}}

 

* Arthur Gilman; ''The Story of Rome From the Earliest Times to the End of the Republic''

* [[Тит Ливий]]; [http://www.livius.org/li-ln/livy/periochae/periochae066.html#67 книга LXVII]