Битка при Каудинийските проходи: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →‎top: препратки редактирано с AWB
м Бот: Козметични промени
Ред 10:
| територия =
| резултат = Римляните се предават.
| страна1 = [[FileФайл:Vexilloid of the Roman Empire.svg|18px]] [[Римска република]]
| страна2 = [[Файл:Samnite soldiers from a tomb frieze in Nola 4th century BCE.jpg|22px]] [[Самниум]]
| командир1 = [[Тит Ветурий Калвин]]<br> [[Спурий Постумий Албин Кавдин| Спурий Постумий Албин]]
| командир2 = [[Гай Понтий]]
| сила1 = неизвестни
Ред 20:
}}
{{Самнитски войни}}
В '''Битката при каудинийските проходи''' през [[321 пр.н.е.]] [[Римска република|римляните]] са победени от [[самнити]]те по време на [[Самнитски войни|втората самнитска война]]. Самнитският генерал [[Гай Понтий]], син на историка [[Херений Понтий|Херений]], побеждава войската на двамата римски [[Консул (Древен Рим)|консулконсули]]и [[Тит Ветурий Калвин]] и [[Спурий Постумий Албин Кавдин]]. Обозначаването като битка е само историческа формалност: не е имало сражение и не е имало жертви. Римляните са хванати в капан в безводно място от самнитите и не им остава нищо друго освен да преговарят за унизително предване. Действията са напълно политически, като преговарящите от двете страни се стремят да договорят най-добрите условия за тях. В крайна сметка самнитите решават, че ще бъде по-добре за бъдещите отношения да пуснат римляните, които минават „под каудинско робство“. Римляните спират воденето на тяхната кампания срещу самнитите от съображения свързани с религията и честта.
 
Битката се състои при „Каудинийските проходи“ (''furculae Caudinae'') близо до самнитския град [[Каудиум]].
 
== Капан ==
След спечелването на чиста победа някъде в [[Самниум]] през 322 пр.н.е., римляните отказват офертата за сключване на мир от самнитите, подготвяйки се да възобновят кампанията си през 321 пр.н.е. Консулите за годината Тит Вертурий Калвин и Спурий Постумий Абин, повеждат тяхната комбинирана [[Римска армия|армия]] към [[Кампания]], решавайки да издигнат своя лагер до Калатия (Calatia), точно на изток от [[Капуа]].
 
Самнитския генерал Гай Понтий разбирайки, че римската армия се намира близо до Калатия, изпраща десет войника дегизирани като овчари. Когато римляните ги залавят, мнимите овчари им казват, че град [[Лучера]] в [[Апулия]], който на скоро е завладян от римляните е обсаден. Консулите напълно повярват в тази история и решават да се претакат на помощ на „обсадения“ град. Лошото за тях е, че избират да минат по по-краткият път през Каудинийските проходи. Районът около Каудинийските проходи е обграден от планини и може да се премине само през две [[дефиле]]та. Според [[Тит Ливий]], римляните минават по първия проход, и през тревистите полета без да забележат криещите се самнитски сили в хълмовете над тях. Когато достигат второто дефиле откриват, барикада от повалени дървета и големи камъни и скали. В този момент самнитите се показват на хълмовете. Разбрали, че са измамени, римляните опитват да се върнат, но виждат, че и пътят назад е блокиран. Те са хванати между две барикади, заобиколени от вражеските сили навсякъде над тях. В този момент според Ливий, римляните изпадат в отчаяние разбирайки, че положението им е безнадеждно.
 
== Самнитската дилема ==
Римската армия, сега потънала в униние трябвало да реши как ще действа. Консулите заповядват на войниците да издигнат нормален походен лагер и така започва нещо като обсада. Според Ливий, самнитите нямат представа какво да направят, за да се възползват от техния успех. Гай Понтий изпраща писмо до баща си [[Херений Понтий]] с искане за съвет, как да се отнесе с римляните. Отговорът е: ''римляните трябва да бъдат пуснати невредими''. Този съвет е отхвърлен и второ писмо е пратено до Херений. Този път отговорът е: ''да се избият всички римски войници до последния човек''.
 
Ред 36:
Други древни източници предполагат, че се е провела битка в която самнитите побеждават римляните и ги принуждават да се предадат.<ref>[[Цицерон]], ''De Officiis''. III – 109 </ref>
 
== Последици ==
Според Ливий, Гай Понтий показва нежелание да се възползва от съветите на баща си. Понтий настоява цялата армия от консулите надолу, да мине „под робство“ (две копия забити в земята и трето сложено напречно на тях, създавайки нещо като портал), облечени само в техните [[туника|туники]]. Това се разглежда като голямо унижение, което означава, че вражеските войници са напълно победени и са изцяло под властта на победителя. Римляните също трябва да изтеглят техните колонии от Самниум, включително [[Калес]] и колонията при [[Фрегелае]] (Fregellae). Тези условия са приети от двамата командващи консули и от присъстващите офицери, тъй като армията е изправена пред гладуване. Ливий описва детайлно унижението на римляните, което служи да се подчертае мъдростта на съвета на Херний. Според някои версии въпреки че условията, които са приети от консулите, са отхвърлени от сената, Рим ги спазва за няколко години до 316 пр.н.е.<ref>F. W. Walbank, A. E. Astin, M. W. Frederiksen, R. M. Ogilvie, ''The Cambridge Ancient History: The Rise of Rome to 220 B.C'' стр. 370 – 371</ref> Според други, Рим нарушава договора и нанася няколко поражения на самнитите, като дори римската войска пленява около 7000 самнитски бойци и ги заставя, да мината под „робство“.<ref>F. W. Walbank, A. E. Astin, M. W. Frederiksen, R. M. Ogilvie, ''The Cambridge Ancient History: The Rise of Rome to 220 B.C'' стр. 371 – 372</ref>
 
== Бележки ==
{{reflist}}
 
== Литература ==
* [[Тит Ливий]], ''История на Рим'', [http://mcadams.posc.mu.edu/txt/ah/Livy/Livy09.html Книга 9, 2 – 6]
* Rickard, J (27 November 2009), [http://www.historyofwar.org/articles/battles_caudine_forks.html ''Battle of the Caudine Forks, 321 BC'']