Битка при Лас Навас де Толоса: Разлика между версии

'''Би́тка при Лас На́вас де Толо́са''' (исп. Batalla de Las Navas de Tolosa, състояла се на 16 юли 1212 година между съединените сили на католическите кралства [[Кастилия]], [[Арагон]], [[Навара]] и [[Португалия]] и армията на маврите от династията на [[Алмохади|Ал-Мохадите]], и завършила със стратегически разгром на мюсюлманските сили. Битката се счита за повратна точка на процеса на [[Реконкиста]]та, след която последва необратимо изгнание на мюсюлманите от [[Пиренейския полуостров]].

 

== Предистория ==

През септември 1211 година [[Алфонсо VIII|Алфонсо VIII Кастилски]] призовава васалите към нов поход. През следващата 1212 година; испанските епископи се домогват от папа Инокентий III да направи официален призив за кръстоносен поход. Папата под страх от отлъчване, предупреждава всички крале на полуострова за необходимостта да поддържат кастилците с меч в ръка. През юни 1212 година в Толедо се събра обединената армия на испанците, португалците и немного френски рицари. Сам Алфонсо VІІІ оценява силите на кастилската войска на 2000 рицари, 10 000 конници и 50 000 пехотинци; c броя на съюзниците, численността се увеличава двойно. Численността на противостоящата армия на халифа Мухамад Ал-Насир според испански източници се оценява на 600 000 воини.

 

== Същинската битка ==

 

== Легендата за Санчо ==

[[Санчо VII Наварски]] има сериозен принос в победата на армиите на християнската коалиция над войските на Ал-Мохадите на 16 юли 1212 година в битката при Лас-Навас-де-Толоса. Зад войските на Ал-Мохадите се намира лагера им, в центъра на който се намира палатката на техния вожд Мухамад Ал-Насир (християните го наричали Мирамамолин). Палатката се охранява от неговата лична гвардия, състояща се от хиляди африкански роби, които са приковани между себе си с верига (според една легенда- златна) и обграждат своя господар, образувайки жива стена, която защитава от възможно нападение. В един от решаващите моменти на битката, кралят на Навара със своите рицари се достига палатката на вожда на Ал-Мохадите, но на никой не се отдава да преодолее плътната жива стена от оковани роби. Тогава Санчо разбива тази верига и със своя кон нахлува в палатката на вожда, увличайки наварците след себе си. Виждайки този успех, след него нахлуват и другите рицари.

 

В палатката е седящият Мухамад Ал-Насир, четящ Корана, който на главата си има голям бял тюрбан с огромен зелен изумруд в центъра. Мухамад Ал-Насир, виждайки, че е претърпял поражение, скача на своя кон и в ужаса си бяга. В Ал-Мохадската войска започва всеобща паника и, скоро цялата останала войска се обръща в бягство. След тази битка Санчо получава герб във вид на червен щит с пресичащи се златни вериги и зелен изумруд в центъра.

 

== Източници ==