Битка при Секигахара: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м козметични |
м Бот: Козметични промени |
||
Ред 10:
| територия = Токугава придобива контрол над цяла [[Япония]]
| резултат = Решителна победа за Токугава, основаване на [[Шогунат Токугава|Шогуната Токугава]]
| страна1 = [[
| страна2 = [[
| командир1 = [[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
| командир2 = [[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
[[
| сила1 = 120 000 първоначално<ref name=Davis>{{cite book|last=Davis |first=Paul |title=„100 Decisive Battles: From Ancient Times to the Present“ |chapter=Sekigahara, 21 October 1600 |publisher=Oxford University Press |year=1999 |isbn=978-0-19-514366-9|ref=harv}}, с. 204</ref>, 81 890 по време на битката<ref name=Bryant>{{cite book|last=Bryant |first=Anthony |title=„Sekigahara 1600: The Final Struggle For Power“ |series=Osprey Campaign Series |volume=40 |location=Oxford |publisher=Osprey Publishing |isbn=978-1-85532-395-7 |year=2013 |ref=harv}}
</ref>
Ред 47:
== Битката ==
[[
Битката при Секигахара, която започва в утрото на 21 октомври 1600 г. с участието на приблизително 170 000 [[самураи]], носи името на едноименното селце в провиниця Мино, днешната префектура Гифу и намиращо се в подножието на възвишенията Сасао, Нангу и Мацуо. Ишида Мицунари и съюзниците му разполагат своите сили основно по тях, докато Токугава концентрира своите в равнината – по протежението на пътя Накасен. Както ще се окаже впоследствие обаче изборът на бойното поле няма да окаже съществено влияние на изхода на сражението. Началото е дадено от авангарда на Токугава (той все още се надява се на пристигането на подкрепления от сина му Хидетада), чиято атака в центъра с развитието на сражението оставя все по-оголен левия му фланг, съответно със сериозния риск да бъде обграден от противника. Въпреки упоритите атаки на Масанори Фукушима и Ий Наомаса до обед частите на Ишида удържат без особени проблеми позициите си. Към този час Кониши Юкинага, Отани Йошицугу (на десния фланг) и Укита Хидейе (в центъра) вече били нанесли чувствителни загуби на армията на Иеясу, дотолкова че победата им изглеждала близка.
[[
[[
При това положение, решен да приключи битката, Ишида дава заповед на Коябакава и Мори да се включат в нея, заповед която обаче и двамата командващи игнорират. Нерешителността на Коябакава от друга страна довежда дотам, Токугава да нареди на част от самураите си въоръжени с огнестрелно оръжие да стрелят по редиците му, принуждавайки го най-накрая да избере на чия страна да застане. Провокацията има ефект – частите на Коябакава тръгват срещу тези на Отани Йошицугу, блокирайки изцяло десния фланг на западната коалиция. Междувременно Мори, уверен в преценката си за предстояща победа на Токугава продължава да не предприема нищо. Окончателен удар за Ишида и съюзниците му е пасивността на Хидеаку, Чосокабе и Кикауа, които повлияни от предателството на Коябакава решават като Мори да останат само зрители. След съпротива продължила още около два часа силите на западната коалиция минават в безразборно отстъпление. За да не бъде пленен Отани Йошицугу си прави сепуку на бойното поле, един от най-доверените хора на Ишида – Шима Сакон е убит, докато прикрива отстъплението му, а Кониши Юкинага – успял да се оттегли от бойното поле, но е заловен от местни жители лоялни на Токугава. Преследването на останалите ще продължи още няколко дни и ще завърши със залавянето на Ишида една седмица по-късно и неговата и тази на Юкинага екзекуции в Киото.
|