Битка при Грюнвалд: Разлика между версии

| страна1 = [[FileФайл:POL Przemysł II 1295 COA.svg|35px]] [[Полша]]<br>[[ImageФайл:Coat_of_arms_of_Lithuania.svg|35px]] [[Литва]]

| страна2 = [[FileФайл:Crux Ordis Teutonicorum.svg|35px]][[Тевтонски орден]]

| командир1 = [[FileФайл:POL Przemysł II 1295 COA.svg|25px]][[Владислав II Ягело]]<br>[[FileФайл:COA of Gediminaičiai dynasty Lithuania.svg|25px]][[Витолд]]<br>[[FileФайл:POL Przemysł II 1295 COA.svg|25px]]Зиндрам от Машковице

| командир2 = [[FileФайл:Crux Ordis Teutonicorum.svg|20px]] [[Улрих фон Юнгинген]] † <br>[[FileФайл:Crux Ordis Teutonicorum.svg|20px]]Фредерик фон Валенрод † <br>[[FileФайл:Crux Ordis Teutonicorum.svg|20px]]Куно фон Лихтенщайн †

| жертви2 = }}

'''Битката при Таненберг''' или '''битката при Грюнвалд''' ({{lang-de|Schlacht bei Tannenberg}}, {{lang-pl|Bitwa pod Grunwaldem}}, на [[литовски]]: ''Žalgirio mūšis'') е решителното сражение между обединените сили на кралство Полша и Великото литовско княжество от една страна и [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] от друга. Монашеският орден на Тевтонските рицари търпи поражение, от което никога не се възстановява, а великият магистър [[Улрих фон Юнгинген]] е убит. Битката при Таненберг е една от най-големите битки в средновековна Европа и споменът за нея се използва от полския национализъм в борбата за независимост през 19 и 20 век.

== Предистория ==

[[FileФайл:Ordensland1410.png|мини|305п|Владенията на [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]] (в синьо) през 1410 г.]]

През 13 век тевтонските рицари, подчинени пряко на папата, са помолени от полския княз Конрад Мазовиецки да дойдат в земите около Кулм (дн. Хелмно), за да помогнат в кръстоносния поход срещу езичниците прусаци, които контролират търговията с кехлибар.<ref>[http://www.kresy.co.uk/grunwald.html The Battle of Grunwald 1410]</ref> Конрад неуспешно се е опитвал в продължение на няколко години да завладее прусаците. Тевтонските рицари получават право на територията на Прусия посредством златна була от императора на Свещената Римска империя и папски указ. Те почти напълно унищожават прусаците.<ref>[http://www.kresy.co.uk/grunwald.html The Battle of Grunwald 1410]</ref> По-късно получават и земите на север по брега на [[Балтийско море]], днешни [[Литва]], [[Латвия]] и [[Естония]] и изглежда имат амбиции за по-нататъшно разширение на владенията си.

[[Добрински орден|Добринският орден]], основан преди това от Конрад, е получил земи около Плоцк. Орденът е малък и по заповед на папата е обединен с [[Тевтонски орден|Тевтонския орден]]. Те построяват много градове, включително Кулм. Прусаците се съпротивляват на превземането на страната им. Тевтонските рицари предприемат серия от кръстоносни походи срещу все още езическото Литовско княжество, набирайки помощ от европейски държави.

През 1385 г. Кревският съюз се присъединява към короната на Полша и Литва и последвалата през 1386 г. женитба на великия княз на Литва Йогайла с кралицата на Полша Ядвига спомага за сплотяването на двете държави, които осъзнават, че само заедно могат да се противопоставят на експанзионистичните планове на Тевтонския орден. Йогайла приема християнството и става крал на Полша под името [[Владислав II Ягело]]. Приемането на християнството от Литва през 1387 г. обезсмисля в значителна степен мотивировката на кръстоносните походи на Тевтонския орден. Рицарите обаче отново нахлуват през 1398 г. в сега християнските държави Полша и Литва и завладяват [[Жемайтия]], Санток и Дрезденко. Поляците и литовците не са подготвени да отблъснат немците. През 1409 г. избухва въстание в държаната от рицарите [[Самогития]]. Владислав II обявява, че ще удържи обещанията си, ако рицарите нахлуят в Полша. Това се използва като повод на 14 август 1409 г. Великият магистър на Тевтонския орден [[Улрих фон Юнгинген]] да обяви война на Полша и Литва. Рицарите нахлуват в Голяма Полша и Куявия, но поляците ги отблъскват и си възвръщат Бидгошч (Бромберг), което води до примирие, продължило до 24 юни 1410 г. Поляците и литовците използват времето, за да се подготвят за войната срещу тевтонските рицари. Рицарите знаят за полско-литовското събиране и подготовка на силите и очакват двойно нападение – от поляците срещу Данциг (дн. [[Гданск]]) и от литовците срещу Самогития. Чехите изпращат в подкрепа на Полша 3000 души под водачеството на Ян Сокол. Улрих фон Юнгинген съсредоточава част от силите си в Швец (Швиецие), оставяйки голяма част от силите си в източните замъци Рагнит (Рагайне), Рейн (Рин) и Мемел (дн. [[Клайпеда]]). Поляците и литовците организират няколко набега на вражеска територия за заблуда. Улрих фон Юнгинген иска примирието да бъде удължено до 4 юли, за да могат да пристигнат наемниците от Западна Европа.

[[FileФайл:Battle of Žalgiris.jpg|мини|275п|Битката при Таненберг, миниатюра от 15 век]]

[[FileФайл:Grunwald (beginning) German.svg|мини|270п|Началото на битката]]

[[FileФайл:Grunwald (end) German.svg|мини|270п|Краят на битката]]

Двете армии се строяват призори и към 9 ч. по обед силите на Витолд започват всеобща атака срещу левия фланг на тевтонските рицари близо до Таненберг. Немските оръдия успяват да стрелят само два пъти и не нанасят сериозни поражения на врага. Литовската кавалерия е подкрепена от атака на няколко полски отряда на десния фланг на рицарите. Фон Юнгинген заповядва кавалерийско контранападение, което премазва и собствените му пехотинци.<ref>[http://www.kresy.co.uk/grunwald.html The Battle of Grunwald 1410]</ref> Немците контраатакуват и по двата фланга се разразява яростен бой, който води до отстъпление (според някои тактическо, а не принудително) на литовците. Само трите руски отряда от Смоленск под командването на Симон Лингвен, брат на Владислав II, остават на десния фланг; единият е напълно унищожен, а другите с подкрепата на поляци от резерва успяват да пробият и да се присъединят към основните полски войски. Тежката немска кавалерия преследва литовците към блатата, където Витолд ги реорганизира, за да окажат съпротива.

След няколкочасов бой тевтонските рицари започват да надделяват и според Йоан Лонгинус Улрих фон Юнгиген лично повежда нападение на 16-те отряда от резерва срещу най-силната полска част – отряда на Краковската земя. Полските редици се огъват и губят знамето си. На шамбелана на Краков Марцин от Вроцимович е оказана честта да носи голямо полско знаме с бял орел. Отряд кръстоносци се впускат срещу знамето, раняват шамбелана, хвърлят знамето на земята и запяват Christ ist erstanden (Христос възкресе), мислейки, че това е знамето на краля, че той е убит или пленен и че битката е спечелена. Полски отряди от резерва обаче контраатакуват и спасяват шамбелана и знамето.<ref>[http://www.kresy.co.uk/grunwald.html The Battle of Grunwald 1410]</ref> Кралят заповядва резервните му сили да влязат в боя, както и няколко вече уморени дружини. Витолд също се завръща на бойното поле, а от околните гори се появяват вълни от литовски пешаци, които се включват в битката. Немският рицар Леополд фон Кокериз се опитва да нападне полския крал, но охраната на краля го убива.<ref>[http://www.kresy.co.uk/grunwald.html The Battle of Grunwald 1410]</ref> Немците оказват ожесточена съпротива, но са обкръжени и започват да търпят тежки загуби. Великият магистър Улрих фон Юнгинген се опитва заедно с фон Валенрод и шестима от най-храбрите си рицари да удържи наплива на пешаците и полските рицари, но те са прекалено много. Масите се вкупчват срещу немския лидер, удряйки го от всички страни. Той е смъртоносно ранен и извиква „Исусе, спаси ме!“<ref>[http://www.kresy.co.uk/grunwald.html The Battle of Grunwald 1410]</ref> След смъртта му рицарите започват да отстъпват към лагера си. Част от тях се оттеглят към горите, където са преследвани от полските и литовски конници, а останалите отстъпват към лагера близо до Грюнвалд, където се опитват да организират отбрана чрез фургоните, обвързани с вериги. Отбраната обаче скоро е пробита и лагерът е плячкосан. Преследването на тевтонската кавалерия продължава до мрак.

Чехът [[Ян Жижка]] губи дясното си око в битката.

Според летописеца Ян Длуглош, който пише около 60 години след битката, са пленени 50 знамена на немците. Те са окачени в катедралата в [[Краков]] поне до 1603 г.<ref>[http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Battle_of_Tannenberg.htm Battle of Tannenberg 1410 AD]</ref> Според историка Анджей Надолски са убити 8000 тевтонски войници, а 14 000 са пленени. Повечето от 250-те члена на Ордена също са убити, включително много от водачите му. Освен Великия магистър загиват и великият маршал Фридрих фон Валенрод, великият комтур Куно фон Лихтенщайн, великият ковчежник Томас фон Мерхайм и Албрехт фон Шварцбург.

Комтурът на [[Бранденбург]] Марквард фон Салзбах и кметът на Самбия Шаумбург се екзекутирани след битката по заповед на Витолд. Един от малкото висши служители на Ордена, които се спасяват е комтурът на Елбинг Вернер фон Тетингер.

Поляците и литовците остават на бойното поле в продължение на три дни. Всички висши сановници са погребани в отделни гробове, а тялото на Улрих фон Юнгинген е покрито с кралския герб и откарано в замъка Мариенбург. Останалите са погребани в общи гробове. След три дни полско-литовските сили обсаждат Мариенбург, но за това време рицарите са успели да организират отбраната. Ливонски войски се очаква да подкрепят братята си, а конфликтът с унгарския крал [[Сигизмунд Люксембургски]] може да причини проблеми и другаде. След няколко седмици Витолд напуска обсадата, а благородниците от Малка Полша искат да приключат с войната преди реколтата и обсадата е вдигната. Пленените тевтонски рицари получават свободата си срещу високи откупи.

Според мирния договор, подписан в Торн през февруари 1411 г., Орденът трябва да отстъпи Добринската област на Полша и да не напада Самогития, докато е жив полският крал. Това се счита за дипломатическа загуба за Полша и Литва, които се опитват да разтурят цялата държава на тевтонските рицари. Те обаче трябва да платят по пет тона сребро за всяка от следващите четири години.

[[FileФайл:Order_Krzyża_Grunwaldu_kl._I-awers.jpg|мини|125п|Грюнвалдски кръст с двойните си мечове, представляващи мечовете, дадени от тевтонските рицари на Владислав и Витолд, за да ги окуражат да започнат боя.]]

През 1914 г. е издигнат паметник на битката от скулптора Антони Вивулски в Краков. На церемонията се проявява гнева на поляците срещу агресивната политика на [[Германска империя|Германския райх]], включително насилствената германизация на поляци след разделянията на Полша. Поетесата Мария Конопничка написва яростно патриотичното стихотворение ''Рота'', призоваващо за защита срещу политиката на германизация. [[Хенрик Сенкевич]] пише романът ''Кръстоносци'' (на полски: ''Krzyżacy'', издаден през 1900 г., издаден на български от изд. Народна култура през 1970 г.), филмиран от режисьора Александър Форд през 1960 г. Много европейци се събират всяка година през юли на бойното поле за фестивал по пресъздаване на битката.

[[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] създава медалът Грюнвалдски кръст, даван за храброст през [[Втората световна война]].

== Бележки ==

<references/>