Армения (римска провинция): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м интервал |
Vodnokon4e (беседа | приноси) форматиране: 2x 6lokavica, 20 интервала, нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) == Източници == <references /> |
||
Ред 35:
|население-градско-място =
|население-гъстота =
|население-гъстота-място =
|нац.празник =
|управление =
Ред 85:
|горна_камара =
|вид_камара1 =
|долна_камара1 =
|валута =
|год =
Ред 118:
|flag_s7 =
|flag_s8 =
|flag_s9 =
|днес_част = {{Азербайджан}}<br>{{Армения}}<br>{{Грузия}}<br>{{Иран}}<br>{{Турция}}
|бележки =
}}
'''Армения''' или '''Римска Армения''' ({{lang-la|Armenia}}) е [[римска провинция]] за кратък период между [[114]] – [[118]] г., като се намира на територията на днешните [[Турция|Източна Турция]], [[Армения]], [[Грузия]], [[Азърбайджан]] и малка част от североизточен [[Иран]].
През [[114]] г. [[Велика Армения|царството Армения]] е
{{цитат|От [[Антакия|Антиохия]] императорът ''(Траян)'' пое към [[Ефрат]] и отвъд на север чак до най-северния стан ''[[Гюмюшхане (вилает)|Сатала]]'' в [[Малка Армения]], откъдето той напредна в Армения и зае [[Арташат|Aртаксата]] .... Траян бе решен да направи арменския си васал своя губерния и да разшири източната граница на империята ... Армения отстъпи пред своята съдба и стана римска провинция. Траян тогава напредна и окупира [[Месопотамия]] ... и, като Армения, Месопотамия станаримска провинция.<ref>Theodore Mommsen. The Provinces of the Roman Empire. Chapter IX, p. 68</ref>|}}
В тези четири години в провинцията се администрира временно и [[Кападокия|провинция Кападокия]]. След смъртта на Траян през 118 г. Армения получава ограничена автономия като римски протекторат.
== Източници ==
<references />
* Hovannisian, Richard G., ed. (2004), The Armenian People From Ancient to Modern Times, Volume I – The Dynastic Periods: From Antiquity to the Fourteenth Century, Palgrave Macmillan, ISBN 978-1403964212, [http://books.google.com/books?id=EeBKxex7QyUC Online]
* Kazhdan, Alexander, ed. (1991), Oxford Dictionary of Byzantium, Oxford University Press, ISBN 978-0-19-504652-6
| |||