Блестяща изолация: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 3:
{{цитат|Задължение на правителството на тази страна, поставено по отношение на географското положение, е да се задържи на условията на добра воля с всички народи, които го заобикалят, но да не се заплита с нито един единствен или монополизиращ съюз с нито един от тях; преди всичко да се стремим да не се намесваме ненужно и зловещо във вътрешните работи на която и да е чужда държава. }} <ref>https://books.google.com/books?id=bk0zAQAAMAAJ&pg=RA2-PA83</ref>
 
Баланса на силите подържа посредством т.нар. „принцип на двата стандарта“, т.е. военният и&#768;ѝ флот трябва да съответства на равнището на обединените морски сили на двете следващи я по сила морски държави.<ref>{{cite book |last= Стефанов |first= Георги |title= Международни отношения и външна политика на България 1789/1970, Глава II, Великите сили, стр. 37 – 38 |year= 1977, ISBN 9534621511 |publisher= ДИ „Наука и изкуство“}}</ref>
 
Терминът е въведен през януари 1896 г. от канадския политик Джордж Еулас Фостър, който посочва одобрението си за минимално участие на Великобритания в европейските въпроси, като казва: „В тези донякъде обезпокоителни дни, когато Великата майка империя стои прекрасно изолирана в Европа“. <ref> Андрю Робъртс, Салсбъри: Викторианският Титан (2000) стр. 629.</ref>
Ред 9:
== Източници ==
<references />
{{история-мъниче}}
 
[[Категория:Британска империя]]
[[Категория:История на Великобритания]]
[[Категория:Външна политика на Великобритания‎Великобритания]]
{{история-мъниче}}