Бодо Кирххоф: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Бот: Козметични промени |
|||
Ред 28:
Кирххоф е женен и има две деца. Синът му Клаудиус е роден през 1988 г. – на него писателят посвещава книгата си ''„Пясъчен човек“'' (Der Sandmann) (1992). През 1993 г. се ражда дъщеря му София. Заедно със съпругата си Кирххоф изнася курсове по творческо писане в [[Тори дел Бенако]]<ref>[http://www.merian.de/reiseziele/artikel/a-643701.html Peter Würth, ''Gardasee: Ein Rustico im Paradies'', In: ''Der Spiegel,'' 8/2009, S. 148]</ref>.
През 2010 г. Кирххоф разкрива в статия в списанието [[Шпигел]]<ref>[http://www.spiegel.de/spiegel/0,1518,683572,00.html Bodo Kirchhoff, ''Erinnerungen: Sprachloses Kind'', In: ''Der Spiegel,'' 11/2010, S. 150]</ref>, че като 12-годишен ученик многократно е бил сексуално насилван от [[кантор]]а на ''Евангелисткия интернат'' при [[Боденско езеро|Боденското езеро]]. Според собствени изявления в творчеството му „винаги се търси помирение между сексуалност и слово“<ref>[http://www.rundschau-online.de/kultur/bodo-kirchhoff-im-interview--liebe-ist-das-schwierigste-thema-,15184894,29833568.html Bodo Kirchhoff im Interview „Liebe ist das schwierigste Thema“]</ref>.
През 2016 г. [[новела]]та на Кирххоф ''„Сполитане“'' (Widerfahrnis) спечелва ''„[[Немска награда за книга|Немската награда за книга]]“''. В новелата [[протагонист]]ът се освобождава от своята [[меланхолия]]<ref>Alexa Hennig von Lange: ''Allein ist man zu wenig'', Interview. In: ''Frankfurter Allgemeine Sonntagszeitung'', 9. Oktober 2016, S. 47.</ref>.
| |||