Божирад Татарчев: Разлика между версии

Божирад Татарчев е роден на 9 декември 1870 година в [[Ресен]], тогава в Османската империя, в семейството на [[Андрей Татарчев]]. Негови братовчеди са [[Христо Татарчев|Христо]] и [[Михаил Татарчев|Михаил]] Татарчеви, също активни дейци на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|ВМОРО]].

През 1892-1893 година Божирад Татарчев е [[Българска екзархия|екзархийски]] училищен лекар в [[Скопие]]. Заминава за [[Париж]], където специализира гинекология и хирургия през 1893-1895 г. Продължава специализацията си в [[Англия]], където се усъвършенства около десет години, до 1905 г.<ref>Галчев, Илия. Българското самосъзнание на населението в Македония през Възраждането. София, 2005, 319-321.</ref> Наред с учебно-професионалното си усъвършенстване той развива широка обществено-революционна дейност: представлява ВМОРО и поддържа тесни връзки със създадения през 1903 година в Лондон [[Балкански комитет]], близък до [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]]<ref>[http://www.promacedonia.org/ht/ht_p18.htm Цочо Билярски, Валентин Радев, „Д-р Христо Татарчев Македонския въпрос, България, Балканите и Общността на Народите“, Унив. Изд. „Св. Климент Охридски", 1996 г.]</ref>. Основна цел на двете организации е да запознават западноевропейските общества със съдбата на поробеното население в [[Македония (област)|Македония]] и с революционната борба на ВМОРО и ВМОК. През 1903-1904 година след потушаването на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като представител онеправданото население произнася речи на многочислени митинги на Балканския комитет в Англия, както и на международен митинг в театър „Сара Бернар“ в Париж на 12 октомври 1903 година.

На [[Учредителен събор на македонските бежански братства|Учредителния събор на македонските бежански братства]], провел се от 22 до 25 ноември 1918 година в София, е представител на Ресенското братство<ref>{{cite book |title= Македонското освободително движение след Първата световна война, 1918-1924, том 1 |last= Палешутски |first= Костадин |authorlink= |coauthors= |year= 1993 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location= |isbn= |pages= 65 |url= |accessdate= |quote= }}</ref> и е избран за подпредседател на Изпълнителния комитет на [[Съюз на македонските емигрантски организации|Съюза на македонските емигрантски организации]].<ref name="Палешутски 83">{{cite book |title= Македонският въпрос в буржоазна Югославия 1918-1941 |last=Палешутски |first=Костадин |authorlink=Костадин Палешутски |year=1983 |publisher= Издателство на Българската академия на науките |location=София |pages=83 |url=http://www.promacedonia.org/kp_b/kp_b_4.html |accessdate=2015-08-24}}</ref> Комитетът изпраща през февруари 1919 година до [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]] „[[Мемоар на Изпълнителния комитет на македонските емигрантски братства в България|Мемоар]]“, в който се иска [[Велика България (политическа концепция)|присъединяване на Македония към България]] или, ако това е невъзможно - [[Независима Македония|Самостоятелна Македония]] под покровителството на Великите сили.<ref name="Гоцев 386">{{cite book |title= Солунското примирие. Борбата срещу ограбването на България. - в: Национално-освободителното движение на македонските и тракийските българи 1878-1944, том 3: Освободителното движение след Илинденско-Преображенското въстание 1903 - 1919 |last=Гоцев |first=Димитър |authorlink= Димитър Гоцев |year=1997 |publisher=Македонски научен институт |location=София |isbn=954-8187-32-9 |pages= 386 }}</ref> Татарчев застъпва позициите на мнозинството, близко до възстановената [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]] на [[Тодор Александров]].<ref>[http://www.promacedonia.org/gb/gb_3_2a.html Баждаров, Георги. Моите Спомени. София, 2000.]</ref>

През 1924 година д-р Божирад Татарчев се опитва да се завърне в родния край, попаднал се под властта на [[Кралство Югославия|Кралството на сърби, хървати и словенци]]. Установява се първоначално в Ресен, а после в [[Битоля]], където успява да практикува лекарската професия в местната католическа болница. Станал изключително популярен сред сънародниците си, сръбските власти засилват натиска срещу него и през август 1926 година не го допускат да продължи лекарската практика.<ref>Бојаџиевски, Петар. Здравството во Битола низ вековите. Битола, 1992, 294-295.</ref> При инцидент при тежка операция загубва зрението с едното си око.

== Бележки ==