Болшеземелска тундра: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 25:
| забележки =
}}
'''Болшеземелската тундра''' ({{lang-ru|Большеземельская тундра}}) е хълмиста моренна равнина в крайната североизточна част на [[Източноевропейска равнина|Източноевропейската равнина]], разположена между долините на реките [[Печора (река)|Печора]] на запад и десният ѝ приток [[Уса (приток на Печора)|Уса]] на юг, планините [[Приполярен Урал]] и [[Пай-Хой]] на изток и североизток и брега на [[Печорско море]] на север, в пределите на [[Ненецки автономен окръг|Ненецкия автономен окръг]] на [[Архангелска област]] и [[Република Коми]], в [[Русия]].<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article128333.html «Большая Советская Энциклопедия» – Большеземельская тундра, т. 3, стр. 538]</ref>
 
Средна надморска височина 100 – 150 m, максимална 200 – 240 m. От [[Хайпударска губа|Хайпударската губа]] на североизток кък устието на река Цилма (ляв приток на [[Печора (река)|Печара]]) на югозапад се простира ниско възвишение наречено Земляни хребет и именно в неговата централна част се намира най-високата точка на Болшеземелската тундра '''242 m''' ({{coord|67|29|45|N|55|46|00|E}}), западно от езерото Лаято. В релефа преобладават хълмове и моренни валове – „''мусюри''“ (Янеймусюр, Вангуреймусюр и др.), изградени от пясъци и споен трошляк. В източната ѝ част се простира северния участък на възвишението [[Чернишов (възвишение)|Чернишов]], изградено основно от палеозойски седименти.<ref name="bse"></ref>
 
Климатът е субарктичен, с продължителна и студена зима (средна януарска температура от –16 &nbsp;°C на северозапад, до –20 &nbsp;°C на югоизток) и кратко прохладно лято (средна юлска температура от 8 до 12 &nbsp;°C), като през летния период са възможни и температури под 0 &nbsp;°C. Годишната сума на валежите варира от 450 mm на юг до 250 mm на север. Реките в горните си части протичат в тесни долини, а по-надолу долините им се разширяват и течението им се успокоява. Основните реки са десните притоци на [[Печора (река)|Печара]] (Куя, Шапкина, Йорса, Лая) и на десният ѝ приток [[Уса (приток на Печора)|Уса]] ([[Колва (приток на Уса)|Колва]], Адзва, Болшая Роговая, Воркута) и реки, вливащи се директно в [[Печорско море]] (Чьорная, Хайпудара, Коротаиха). Равнината е изпъстрена със стотици езера: Вашуткини, Шапкински и др. Големи територии са заети от вечно замръзнала почва.<ref name="bse"></ref>
 
На север растителността е предимно храстова и храстово-мъхова, развита върху торфени и глинесто-блатни почви, на юг е зоната на лесотундрата с участието на петна от смърч и бреза върху слабоподзолисти глинести почви, а южно от северната полярна окръжност преобладава иглолистната тайга. Развива се еленовъдството, лов на животни с ценна кожа и млечно животновъдство. В южните и югоизточните части се разработват находища на нефт, газ и въглища.<ref name="bse"></ref>
 
До началото на 1920-те години районът на Болшеземелската тундра е бил почти бяло петно на географската карта. През 1921 г. е организирана експдиция с ръководител полярния изследовател и географ [[Рудолф Самойлович]], която изследва районите на [[Европейска Русия]] северно от Северната полярна окръжност. Отрядът ръководен от географа [[Андрей Григориев]] изследва и картира големи части от Болшеземелската тундра и установява наличието на богати залежи от въглища, нефт и газ.