Бончук: Разлика между версии

}}</ref>

В Османската империя, бончукът с четири конски опашки е на [[султан]]а, а от началото на [[16 век]] - на [[халиф]]а на правоверните. До [[Сюлейман Великолепни]] този щандарт се носи от него, след което [[Селим II]] започва да не предвожда лично османската армия и за целта се учредява специална пълководческа длъжност - [[сераскер]] ({{lang-ota|سرعسكر}}, {{lang-tr|Serasker}}). Последният и най-известен такъв е [[Али паша Янински]]. С по три конски опашки са бончуците на двамата [[бейлербей|бейлербеи]] - на [[Румелия (област)|Румелия]] и [[Анатолия]]. С по две конски опашки са бончуците на двамата [[мирмиран]]и на Румелия и Анатолия, съответно от [[Кюстендил]] и [[Ерзурум]]. Всички останали командващи еничарски или [[спахия|спахийски]] подразделения са с обичайния си бончук. <ref>Сборник [[Кюстендил и Кюстендилско]], София, изд. „ОФ“, 1973 г., 86 стр.</ref>

[[Ян III Собиески]], както и запорожките [[хетман]]и, също носят във военните си походи бончуци. <ref>[http://www.hrono.info/organ/rossiya/bunchuk.html Бунчук]</ref>