Брутен вътрешен продукт: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ted Masters (беседа | приноси) м →Видове и съставни части: Грешки в статичния код: Остарели HTML-тагове редактирано с AWB |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
{{без източници}}
[[
[[
'''Брутният вътрешен продукт''' (БВП) е [[Икономика (наука)|икономически]] термин, който обозначава измерването на общата стойност на стоките (продукти) и услугите, произведени в определена териториална област (обикновено една страна), през определен период (обикновено една година), преди [[амортизация]]. Тези данни се изразяват в [[пари]]. Терминът се различава от [[брутен национален продукт|брутния национален продукт]] (БНП) по това, че той изключва от изчисленията трансферите на средства между държавите.
Ред 8:
== Видове и съставни части ==
Има два вида БВП, номинален и реален. И при двата вида, най-общо казано, се използва формулата <br>
<math display="block">GDP = \sum_{i=1}^{n}P_iQ_i, </math>
където <math>P(P_1, P_2, ..., P_i)</math> е векторът на цените, а <math>Q (Q_1, Q_2, ..., Q_i)</math> е векторът на произведените количества блага. При номиналния БВП <math>P</math> се променя всяка година заедно с инфлацията, докато за реалната стойност се избира фиксиран вектор <math>P</math>, например цените от [[2004]] г. При наличието на инфлация стойността на БВП, измерена по номиналния начин, е по-висока от тази, измерена при реалния.
Ред 16:
където:
* <math>C</math>, ''consumption'', от англ. ''потребление'', са разходите на консуматорите за '''крайни''' продукти и услуги. Трябва да се вземе под внимание, че всички променливи, които формират БВП, измерват разходи за крайни стоки и услуги. Това означава, че разходите по закупуване на активи не се отчитат. Например, ако се купи картина на [[Пикасо]] за 10 млн., БВП няма да се увеличи с 10 млн., а само с тази част, която е отишла за услугите за транспорт, покупко-продажба и т.н. Причината е, че тези неща са крайни услуги;
* <math>I_T</math>, ''investment'', от англ. ''инвестиция'',
* <math>G</math>, ''government purchases'', от англ. ''правителствени покупки'', са правителствените разходи. Тук не се включват заплатите в бюджетната сфера и разходи които не представляват производство на стоки и услуги. Включват се правителствените разходи за стоки и услуги, както и разходи за отбрана, инфраструктура, образование, полиция, пожарна и др. Според [[Кейнс]] тази стойност е ключова за крайния резултат на БВП;
* <math>X</math>, ''net export'', от англ. ''нетен износ'', е нетният износ (брутният износ минус брутния внос). Внесените стоки и услуги се изваждат, защото те вече са били включени в горните части от уравнението (използвани от потребителите или държавата, или вложени), а не искаме да прибавим продукт, който е произведен в друга държава. Износът се прибавя, защото независимо от това, че крайният потребител на стоките и услугите е в чужбина, те са произведени в границите на държавата и са част от вътрешния
Има няколко модела, които използват горното уравнение, за да обяснят промените в БВП. В най-общия случай <math>G</math> не се взима под внимание, защото то зависи от политически, а не икономически фактори. Консумацията пък зависи само от приходите на гражданите: това е определена част от самия БВП. <math>X</math> е разликата от износа и вноса. Тук вносът също се дава просто като пропорционална част от БВП, докато износът зависи от лихвените проценти у дома и в чужбина. Обикновено като причина за промяна в БВП се търсят движения в '''I'''. То от своя страна е по-високо, когато лихвените проценти са ниски.
| |||