Българско влияние в румънския език: Разлика между версии

 

Наличието на български книжовни паметници от [[Средновековие]]то в румънските земи е значително. Още от обособяването им в [[14 век|ХІV]] до ХVІІ век среднобългарският език и писменост са единствените (официални) език и писменост в княжеските канцеларии във Влашко и Молдова и на православната църква по тези земи, а на румънски език също се пише на кирилица. Влашките и молдовските домашни извори, като владетелски грамоти, църковни писания и частни документи столетия са съставяни само на среднобългарски език. Според [[Григорий Илински]] известните влахо-български и влахо-молдовските грамоти и в частост най-вече влашките по език, стил и калиграфска техника са копие на българските. [[Стефан Бобчев]] развива това като посочва живия български език на влахо-българските грамоти и последвалите ги влахо-молдовските грамоти са еволюция на българските царски грамоти от XIII-XIV век след изчезването на българската държава и едни от най-ценните автентични свидетелства за българския език в тази епоха.

[[Среднобългарски език|Среднобългарският]] и [[български език|новобългарския език]] имат значимо участие и във формирането на румънския книжовен език. Въпреки че България като държавно-политическо образувание вече не съществува, в периода XV-XVI век са зафиксирани паралелни румъно-[[Български език|български]] текстове. Едва през XVI век се появяват първите румънски преводни текстове, но все още не може да се говори за литературен език, като дотогава единственият такъв език е българският. Среднобългарският език оказва най-силно влияние в лексикалния фонд на румънския език – битова, земеделска, църковна терминология, феодални и културни понятия и др.