Бряг Нокс: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 29:
'''Бряг Нокс''' ({{lang-en|Knox Coast}}) е част от крайбрежието на [[Антарктида|Източна Антарктида]], в крайната западна част на [[Земя Уилкс]], простиращ се между 65°50’ и 66°53’ ю.ш. и 100°30’ и 109°16’ и.д. Брегът заема крайната западна част на [[Земя Уилкс]], в акваторията на море [[Моусън (море)|Моусън]], част от Индоокеанския сектор на [[Южния океан]]. На запад граничи с [[Бряг Правда|Брега Правда]] на [[Земя кралица Мери]], а на изток – с [[Бряг Бад|Брега Бад]] на [[Земя Уилкс]]. Бреговата линия е слабо разчленена. На запад се простира големия шелфов ледник [[Шакълтън (шелфов ледник)|Шакълтън]], в който са „циментирани“ островите Мил, Новосилски и Боумън, а на изток е западната част на големия залив Винсенс, в който са малките острови Мерит и Дейвис. Брегът Нокс е изцяло е покрит с континентален леден щит, дебелината на който на 100 km на юг надминава 1500 m. Над него стърчат отделни оголени върхове и нунатаки на малки и сравнително ниски крайбрежни планини и възвишения с височина до 1000 m. В крайната западна част се намира „оазиса“ Бангер ({{coord|66|17|S|100|47|E|}}). Във вътрешността надморската височина постепенно се повишава и на места надминава 2700 m. От крайбрежните ниски планини и възвишения към морския бряг и в шелфовия ледник [[Шакълтън (шелфов ледник)|Шакълтън]] се „вливат“ малки и сравнително къси континентални ледници – Скот, Апфел, Едисто, Ременхус, Кисельов, Глензер, Конгер, Ангарски.<ref name="bse">{{икона|ru}} [http://bse.sci-lib.com/article082460.html «Большая Советская Энциклопедия» – Нокса берег, т. 18, стр. 94]</ref>
 
Брегът Нокс е открит през февруари 1840 г. и е частично изследван и картиран от американската антарктическа експедиция (1838 – 1842), възглавявана от [[Чарлз Уилкс]], който наименува новооткрития Бряг Нокс в чест на Самуел Нокс (1811 – 1867), лейтенант от ВМФ на САЩ, капитан на кораба „Флайинг фиш“ в американската флотилия. Впоследствие регионът е детайлно изследвана и картиран от 1-та Съветска антарктическа експедиция 1956 – 1958 г.<ref name="bse"></ref>
 
== Източници ==