Българо-сръбски договор (1912): Разлика между версии

'''Българо-сръбският договор''', сключен на 29 февруари (13 март по [[нов стил]]) 1912 година, е таен договор за военна взаимопомощ между [[Царство България]] и [[Кралство Сърбия]], един от основополагащите документи на [[Балкански съюз|Балканския съюз]]. Подписан е в [[София]] от българския министър-председател [[Иван Евстратиев Гешов]] и сръбския външен министър [[Милован Милованович]] с посредничеството на [[Русия]]. Съгласно договора задължението за взаимопомощ влиза в сила, в случай че един от съюзниците бъде нападнат или „коя и да е велика сила“ ([[Австро-Унгария]]) направи опит да окупира части от [[Османска империя|Османската империя]]. Според приложение към текста повод за война могат да дадат и вътрешни безредици или външни затруднения на империята, които биха поставили под въпрос териториалното статукво на Балканския полуостров.<ref>Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878-1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 11-12</ref> България и Сърбия договарят предварително подялба на османските европейски владения. За България са определени териториите на изток от река [[Струма]] (вкл.[[Родопи]]те), а за Сърбия – земите на север и запад от [[Шар планина]]. Областта [[Македония (област)|Македония]] е предвидена да стане автономна зона. Ако е невъзможно образуването на обособена автономна област, то тя ще бъде [[подялба на Македония|разделена на две зони]], разграничени една от друга по линия от връх Го&#768;лемГо̀лем (северно от [[Крива паланка]]) до [[Гъбавци]] на [[Охридско езеро|Охридското езеро]]. Сръбското правителство се отказва от всякакви претенции към земите на югоизток от тази линия. Ако установяването на самоуправление (автономия) на Македония се окаже невъзможно, тази зона става ''безспорна''. Тя включва [[Кочани]], [[Щип]], [[Кратово]], [[Велес]], [[Прилеп (град)|Прилеп]], [[Битоля]], [[Охрид]] и други градове, като същата преминава в българско владение. Зоната на северозапад с градовете [[Скопие]], [[Куманово]], [[Гостивар]], [[Дебър]], [[Тетово]] и [[Струга]] остава ''спорна'' между двете държави, но те се задължават да приемат [[арбитраж]]а на руския император за принадлежността и&#768;ѝ.<ref>Георгиев, Величко. Трифонов, Стайко. История на българите 1878-1944 в документи, Том II, издателство „Просвета“, София 1996, ISBN 954-01-0756-3 (т. 2), стр. 12-13</ref>