Разлика между версии на „Българо-унгарски войни“

м
Бот: Козметични промени
м (Бот: Козметични промени)
|резултат=Променлив
|страна1=[[Файл:Coat of Arms of the Bulgarian Empire.PNG|35px]] [[Първо българско царство|Царство България]]
|страна2=[[КартинкаФайл:Coa_Hungary_Country_History_Imre_(1196-1204).svg|45x34px]] [[Кралство Унгария]]
|командир1= • [[Борис I]]<br /> • [[Симеон I]]<br /> • деспот [[Салан]]<br /> • деспот [[Глад (управител)|Глад]]<br /> • деспот [[Меноморут]]<br /> • [[Самуил]]<br /> • деспот [[Охтум]]<br /> • [[Константин Тих Асен]]
|командир2=• [[Арпад]]<br /> • [[Стефан I (крал)|Стефан I]]<br /> • [[Андрей II]]<br /> • [[Бела IV]] <br /> • [[Стефан V]] <br /> • магистър [[Лаурентиус]]<br /> • [[Людовик I]]
 
== Унгарските завоевания от 894 – 896 г. ==
[[FileФайл:Honfoglalas.gif|250px|thumbмини|Придвижване на унгарските сили (северните граници на България са неопределени)]]
Когато унгарците нахлуват в Панония за първи път пред 862 г. поканват съюзника си – моравския предводител [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. На следващата година Людовик – крал на източна Франция – отвръща като създава съюз с българите, чийто цар – [[Борис I]], изпраща войски, за да помогнат при подчиняването на Ростислав. Това е конфликт в региона на Дунава, който продължава 25 години: унгарци (маджари) и моравци срещу българи и франки. Унгарските завоевания са един от факторите, разстроили военния баланс. Преди въпросните завоевания, през 881 г., [[Святополк I (Великоморавия)|Святополк]] получава подкрепа от унгарците и напредва към Виена. Две години по-късно Святополк претърпява съкрушително поражение от българите. През 892 г. Святополк още веднъж отказва да се съобрази с франките като все още разчита на унгарските си съюзници, но също и на отмъщението си към българите.
 
Ситуацията придобива решаващ развой през септември 892 г., когато [[Владимир Расате]] осведомява [[Арнулф Каринтийски]], че франките повече не могат да разчитат на неговата войска в Карпатите. Франкската делегация отива още и при престолонаследника [[Симеон I]]. Неотдавнашният византийски заложник впоследствие се приготвя за война.
 
[[ImageФайл:HungariansPursueBulgarians.jpg|250px|leftляво|thumbмини|Симеон започва война срещу Византия заради преместването на тържището за български стоки от Контстантинопол в Солун. В отговор византийския император [[Лъв VI Философ|Лъв VI]] изпраща пратеник – Никита Склерос – при угрите и по поречието на Долни Дунав се среща с унгарските управляващи принцове Арпад и Куржан, като те се съгласяват да сключат съюз. Като резултат от това унгарските сили, водени от сина на Арпад – Лиюнтика, повеждат армия от кабарски наемници, маджари и може би [[секеи]], които с помощта на византийците преминават Дунава и нападат българите в гръб /българската армия е в Тракия/. Симеон прекратява кампанията си срещу византийците и се обръща срещу унгарците. Победен от последните, той търси убежище в крепостта Дръстър. Българите водени от Симеон са обсадени в Силистра (Дръстър) след като са победени от унгарците.]] Впоследствие Симеон търси помощ от печенегите, живеещи източно от унгарците в [[Черноморска низина|Причерноморските степи]].
 
В същата тази 894 г. унгарците напредват в областта на Карпатите и Панония, за да помогнат на Святополк срещу франските съюзници на българите. Когато научили за смъртта на Святополк унгарците се оттеглят, макар както изглежда само до района на горна Тиса. През пролетта на 895 Арпад заедно с армията си тръгва нататък и въпреки няколкото схватки в Панонското поле прекратява управлението на българите там. Бързо сключили мир с византийците, българите се концентрират, за да победят унгарците на Лиюнтика.
 
== Конфликти през 10 век ==
[[ImageФайл:Salan glad01.png|thumbмини|200px|Владенията на Глад и Салан в рамките на Българското царство. Земите на Менуморут са разположени на север от владението на Глад]]
През 913 г. Симеон провежда първата от няколко кампании, чрез които съумява да превземе повечето византийски владения на Балканския полуостров; шест години по-късно той се провъзгласява за ''„цар и самодържец на българи и ромеи“''. За да завладеят остатъка от Трансилвания, както и региона между Марос, Тиса и Дунав, унгарците трябва да станат съюзници с [[печенеги]]те и да се обърнат срещу българите. Но последвалите пагубни последици от съюза между българите и печенегите от 895 г. оставя горчив спомен у маджарите. Докато печенегите остават враждебно настроени, унгарците няма как да провокират Симеон чрез нахлуване в земите му на север от Карпатите и Дунава.
 
* [[Българо-византийски войни]]
* [[Българо-османски войни]]
{{Портал Военна история на България}}
 
[[Категория:Първа българска държава]]
[[Категория:Войни на България]]
[[Категория:Войни на Унгария]]
{{Портал Военна история на България}}