Българска армия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
м Бот: Козметични промени
Ред 24:
| реорганизирани=
| разпуснати=
| видове=[[ImageФайл:War flag of Bulgaria.svg|50px]] [[Сухопътни войски на България|Сухопътни войски]] {{Br}} [[ImageФайл:Roundel of Bulgaria.svg|50px]] [[Военновъздушни сили на България|ВВС]]{{Br}}[[ImageФайл:Naval Ensign of Bulgaria.svg|50px]][[Военноморски сили на България|ВМС]]
| призивна възраст=
| мобилизационна възможност= ''мъже (16 – 49)'': 1 701 979
Ред 38:
| звания= [[Военни звания в Българската армия]]
}}
[[FileФайл:Samara flag.png|мини|300п|[[Самарското знаме]].]]
'''Българска армия''' или '''българска войска''' е името, с което традиционно са известни '''[[въоръжени сили|въоръжените сили]]''' на [[Княжество България]] (1879 – 1908), [[Царство България]] (1908 – 1947), [[Народна република България]] (1946 – 1990) и [[Република България]] (след 1991). Наименованията са различни в различни исторически периоди. От 1879 до 1884 г. се нарича '''Българска земска войска ''', а от април 1884 до 9 септември 1944 г. се нарича Българска войска, от 9 септември 1944 до 11 май 1950 г. се нарича ''' Българска народна войска ''', от 11 май 1950 до 1 декември 1991 г. се нарича ''' Българска народна армия''' а от 1 декември 1991 г. до днес се нарича ''' Българска армия '''. Те включват трите вида въоръжени сили войски: '''[[Сухопътни войски на България|Сухопътни войски]]''', '''[[Военноморски сили на България|Военноморски сили]]''', '''[[Военновъздушни сили на България|Военно-въздушни сили]]''' и различни формирования и структури, директно подчинени на [[Съвместно командване на силите|Съвместното командване на силите]], на [[Министерство_на_отбраната_на_БългарияМинистерство на отбраната на България|Министерството на отбраната на Република България]] и на [[Президент на България|Президента]]<ref>Конституция на Р. България, чл.100, ал. 1</ref>, като Служба военна полиция, [[Национална гвардейска част на България|Националната гвардейска част на България]] и други. Специалните сили са подчинени директно на началника на отбраната (генерал * * * * ), формирайки четвърти оперативен компонент, наред със сухопътните войски, ВВС и ВМС.<ref>http://dv.parliament.bg/DVWeb/showMaterialDV.jsp;jsessionid=A817F77365E33EE1852A068B8CEFCC4C?idMat=99875</ref> Официалният празник на Българската армия е [[Ден на храбростта и празник на Българската армия|Денят на храбростта и Българската армия]] на [[6 май]], [[Гергьовден]].
 
== Съвременна йерархия на въоръжените сили ==
Ред 148:
 
В мирно време българската войска на действителна служба наброява общо 16 240 души и се състои от 21 пеши [[Дружина|дружини]], 4 конни [[сотня|сотни]], 6 пеши, 1 планинска и 1 конна [[батарея]], 1 ½ сапьорни [[Рота|роти]], 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. Пешата дружина в четириротен състав наброява 608 души без офицерите; конната сотня – 154 души; батареята – 8 оръдия и 293 човека, пешата, планинската – 268, обсадната – 320, конната – 155. Сапьорната рота се състои от 255, парковата от 100 души. През [[1880]] г. влиза в сила Законът за новобранците, според който в [[Княжество България|княжеството]] се въвежда всеобща задължителна военна повинност.
[[FileФайл:BASA-1767K-1-94-1.JPG|мини|Български офицер, 1898 г.]]
През 1883 година дружините са групирани в 5 [[Бригада|бригади]]:
* 1-ва бригада с щаб [[София]] в състав 1-ва, 2-ра, 3-та, 4-та, 5-та и 6-та дружини
Ред 158:
 
=== Защита на съединението и Сръбско-българска война ===
[[FileФайл:BASA-3K-7-432-39-Bulgarian army, 17.09.1902.jpeg|мини|300п|Маневрите на българските войски при Шейново, 17 септември 1902 година, източник ДА „Архиви“]]
{{основна|Сръбско-българска война}}
{{основна|Съединение на България}}
Ред 169:
* действаща – със срок на служба 10 г. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и
* резервна – със срок на служба 8 г.
[[FileФайл:Ch. Chusseau-Flaviens - George Eastman House - Bulgarie infanterie (pd).jpg|мини|300п|Отряд картечари на българската пехота, [[1908]] година.]]
В организационно отношение за посочените формирования се възприема дивизията. Формирани са 6 пехотни дивизии, като всяка от тях включва 2 бригади. Всяка бригада включва 2 полка, а всеки полк – 2 дружини. Освен пехота всяка дивизия включва 1 артилерийски полк, конна [[сотня]], транспортна рота и дивизионна болница. Конните полкове са обединени в кавалерийска дивизия, пионерният полк е разгърнат в пионерна бригада, а крепостните батареи – в крепостни батальони. Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души. Страната е разделена на 6 дивизионни области и се запазва системата на кадровото попълване на армията да става по териториален принцип. Непосредственото ръководство на армията се осъществява от Генералния щаб.
 
Ред 192:
=== Българската армия през 1919 – 1945 г. ===
{{основна|България по време на Втората световна война}}
[[FileФайл:BASA-3K-7-432-17-Military parades in Bulgaria, 1923.jpeg|мини|300п|Парад на българската армия в София в 1923 година, източник ДА „Архиви“.]]
По силата на [[Ньойски мирен договор|Ньойския мирен договор]] от [[1919]] г. общата численост на БА е сведена до 33 000 души, ликвидирана е наборната система и е наложен принципът на доброволността. Тежестите на договора върху армията се премахват при военния министър [[генерал Луков]] през [[1938]] г., когато отпадат неговите военни клаузи. В [[1941]] г. армията навлиза в [[Западна Тракия|Беломорието]], [[Македония (област)|Македония]] и [[Поморавие]]то и възстановява българския суверенитет върху тези земи.
 
Непосредствено след [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] от 1944 г. дошлата на властни [[Българска комунистическа партия]] (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. Част от офицерския състав е уволнен, остават на служба офицерите верни на Отечествения фронт участвали в преврата и върнати са на служба в армията офицери уволнени след преврата на 19 май 1934 г. като ген. [[Владимир Стойчев]] който става командир на Първа Българска армия. Много от последните две групи офицери са или членове на Полтическия кръг „Звено“, начело със запасния полковник Кимон Георгиев. Създадена е [[Българска народна гвардия]], включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от [[Партизанско движение в България|партизани]] и други привърженици на крайната левица, в част от командирския състав има и запасни офицери. В останалите части са назначени за помощник-командири членове на [[БКП]] които в повечето случаи са запасни офицери (например ген. [[Фердинанд Козовски]], ген . [[Щерю Атанасов]] и мн.др.) но в други случаи са дотогава цивилни и получават офицерско звание .<ref name="БДИ-БНА">{{cite book | year = 1987 | title = Българските държавни институции 1879 – 1986 | publisher = ДИ „Д-р Петър Берон“ | location = София | pages = 33 – 34}}</ref>
 
След окупирането на България от съветски войски последното голямо изпитание за Българската армия е участието и&#768;ѝ с 455 000 щика във войната срещу [[Германия]] на страната на Съюзниците от 8 септември 1944 до 9 май 1945 г. Въпреки дадените многобройни жертви и военния принос, на страната не е зачетено правото на съвоюваща подобно на другите бивши съюзници на Германия, Италия и Румъния но това участие фактически спомага за парирането на необоснованите гръцки териториални претенции и оставането на Южна Добруджа в държавните граници.
 
Българската армия има 5 общовойскови армии и два отделни корпуса, в чийто общ състав влизат 23 дивизии и две бригади, от които се изключват граничните войски. Общата численост на българската армия достига 450 000 души, а заедно с авиацията и флота – над 500 000 души, при въоръжение с 5 000 оръдия, 135 танка, 410 – 556 самолета, 80 кораба.<ref>'''На сливенска земя.''' В. Вилиток, С. Лескин, Д. Стефанов. Военно издателство, С., 1974, с. 29 и 30.</ref>
Ред 206:
В тоталитарната система на Народна република България [[Българска армия|армията]] има изключително важна роля като гаранция за стабилността на режима. Още след Деветосептемврийския преврат Българската комунистическа партия полага специални усилия да постави под свой непосредствен контрол въоръжените сили, преименувани на ''Българска народна армия''. Те са реорганизирани по съветски образец с прякото участие на съветски офицери, проборудвани са със съветско въоръжение и техника, ръководни позиции заемат съветски офицери от български произход, голяма част от командния състав преминава обучения в Съветския съюз, съветски преподаватели работят в български военни училища. През есента на 1949 година ръководството на БКП изпраща искане за изпращане на съветски офицер за началник на Генералния щаб, но получава отказ от съветското правителство.{{hrf|Огнянов|2008|128 – 129, 143}}
 
Армията е поставена под контрола на Военния отдел на ЦК на БКП и Политическото управление в структурата на самата армия, функционират и местни военни отдели на БКП. Още през 1949 година 63% от офицерите са членове на БКП, а други 7% – на комсомола. През 1948 година е въведено обръщението „другарю“ и петолъчки на кокардите, копчетата и пагоните, от 1949 година в армията открито действат организации на БКП, през 1951 година са въведени съветските [[Военни звания в Българската армия| военни звания]], а през следващата година парадната униформа е променена по съветски модел. Към 1950 година във въоръжените сили има около 2000 политически офицери, натоварени с индоктринацията на личния състав в духа на комунизма.{{hrf|Огнянов|2008|131 – 135}}
 
На проведено през март 1950 година голямо съвещание на политическото ръководство на армията със съветско участие е констатирано, че състоянието ѝ е незадоволително и тя „не е напълно боеспосособна“. Оборудването е недостатъчно и нееднородно, дисциплината и подготовката са лоши, офицерският щат е незает на около 40 – 45%. Тези заключения стават повод за нова чистка на офицери и засилване на ролята на политическото ръководство в армията.{{hrf|Огнянов|2008|135 – 138}}
Ред 312:
=== Национална гвардейска част ===
{{основна|Национална гвардейска част на България}}
[[FileФайл:Bulgarian National Guard at the Eternal Flame.jpg|мини|225п|Български гвардейци пред [[Паметник на Незнайния воин|паметника на Незнайния воин]]]]
 
Национална гвардейска част на България е представителна част на [[Българската армия]], която има за цел да демонстрира независимостта на [[България]] – на държавата и президента. Тя охранява държавния глава и повдига духа на армията и народа. Гвардията е един от символите на българската държава заедно със [[знаме]]то, [[химн]]а и [[герб]]а на Републиката.
 
== Униформи ==
[[КартинкаФайл:US Woodland pattern.png|мини|ляво|100п|Камуфлажът ''US Woodland'']]
Полевите униформи в Българската армия биват два вида – летни и зимни, за всички родове войски. Камуфлажът е съобразен с националната природа, климатичните особености на страната и изскванията на НАТО, и е повлиян от съвременните американски униформи [[M81 US Woodland]]. Облеклото на военните е разработено в България от Военния научно-техническия институт. При създаването ѝ са изучавани различни видове растения с цел подобряване на маскировъчната способност. Зимните униформи са изработени от тъкани в състав 67/33 Памук/полиестер, а летните униформи и ризите са изцяло от памук, което значително подобрява комфорта. Тъканите притежават необходимите спектрално-отражателни характеристики, които позволяват сливането на облеклото с околната среда.<ref>[http://bgsoldier.eamci.bg/Scripts/isapiVWB.dll/theme?THEMEID=35840 Комфорт и сигурност от утрешния ден]</ref> Каската е все още от стария образец, за мисии са закупени хърватски каски отговарящи на съвременните изисквания. От 2008 Българската войска започва да използва специалните униформи на НАТО.
 
Ред 372:
 
=== Учения ===
* (2015) „Тракийска звезда“ (на английски: ''Thracian Star''): на база „Граф Игнатиево“, съвместно с американски военни.
 
== Военни учебни заведения ==