Мелник: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Премахната редакция 8807353 на Kerberizer (б.) Етикет: Връщане |
→В Османската империя: факти |
||
Ред 38:
[[Файл:Harta-Melnik-1813.jpg|мини|200п|Мелнишка харта от 1813 година]]
През първите векове на османското владичество Мелник упада, за да се замогне отново в края на XVIII и началото на XIX век, когато в него оживява културната и просветната дейност. Жителите на града се занимават с винопроизводство и тютюнопроизводство, като изнасят вино в цяла Европа, и най-вече за [[Англия]] и [[Австрия]]. Най-известните и крупни мелнишки търговци са от фамилията [[Кордопулос]]<ref>И. Зайков, И. Дионисиев, Г. Петров, Книга за виното. ДИ „Христо Г. Данов“, Пловдив, 1982, с. 69 – 70, 78 – 82.</ref>, чиято [[Кордопулова къща|къща]] и винарска изба е превърната днес в [[музей]]. В града са действали над 70 църкви, а в околността е имало четири манастира. Три мъжки училища (от които едно българско) и едно девическо училище са възпитавали младежите от многолюдния град през [[Възраждане]]то.<ref>[http://www.promacedonia.org/vk_1/vk1_a_9.html Васил Кънчов. „Избрани произведения“, Том I, София, 1970, стр.145.]</ref>. Градът е имал и много богата библиотека.
През XIX век [[Рилски манастир|Рилският манастир]] получава големи парични помощи от поклонници от Мелник. През 1837 година от тук постъпват 8761 [[грош|гроша]] милостиня, а през 1839 година от три различни групи се получават 2847 гроша. Мелнишките търговци снабдяват манастира с маслини, сапун, обувки, хайвер, зехтин и други хранителни продукти и вещи от първа необходимост. Най-често от тук се купува семе за манастирските зеленчукови градини.<ref>Камбурова-Радкова, Румяна., Рилският манастир през Възраждането. София, 1972, стр. 84.</ref>
В 1845 година руският славист [[Виктор Григорович]] пише в „[[Очерк путешествия по Европейской Турции]]“ за Мелник:
| |||