Разлика между версии на „Аделейд (остров)“

редакция без резюме
|Commons =
}}
'''Аделейд''' ({{lang-en|Adelaide Island}}; {{lang-es|Isla Adelaida или Isla Belgrano}}) е остров в източната част на море [[Белингсхаузен (море)|Белингсхаузен]], попадащо в акваторията на Тихоокеанския сектор на [[Южния океан]]. Островът е разположен западно от [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]] ([[Бряг Лубе]] на [[Земя Греъм]]), от който го отделя фиорда Лобьоф. Дължина от север-североизток на юг-югозапад 139 km, ширина до 37 km, площ 4463 km² (7-ми по големина остров край бреговете на [[Антарктида]]). Остров Аделейд е най-големия от групата острови [[Биско (острови)|Биско]]. Бреговата линия, особено на изток е силно разчленена от множество заливи и полуострови. В южната част е разположена планината Остерит с най-висок връх '''Годри 2315 m'''. В северната половина на острова се издига връх Буве 2072 m.
 
Част от западното крайбрежие на острова е открито на 15 февруари 1832 г. от английския мореплавател [[Джон Биско]] и новооткрития бряг е наименуван от него в чест на кралица Аделаида (1792 – 1849), съпруга на тогавашния крал на Великобритания [[Уилям IV]]. През 1904 г. френският полярен изследовател [[Жан Батист Шарко]] открива вторично същото крайбрежие и го наименува Бряг Лубе, в чест на тогавашния президент на Франция. През 1910 г., по време на втората си антрактическа експедиция [[Жан Батист Шарко]] извършва детайлни изследвания на района и установява, че открития от него бряг представлява голям остров, за който запазва името дадено от [[Джон Биско]], а наименованието [[Бряг Лубе]] „премества“ на брега на [[Антарктически полуостров|Антарктическия полуостров]], срещу изследвания от него остров. От 1975 г. на югоизточното му крайбрежие, срещу полуостров Ароусмит на [[Бряг Лубе|Брега Лубе]] действа британската антарктическа станция „Ротера“.