През май 1329 г. при крепостта Кримна се състоява нова среща между царя и императора, на която мирът е утвърден. Губейки надежда за разширение на българските владения за сметка на Византия, Михаил III Шишман обръща поглед на запад.
РашкотоСръбското кралство, възползвайки се от междуособиците в [[България]] и Византия, както и от непрестанните сблъсъци помежду им, успяло да завладее част от териториите им. Михаил Шишман започва подготовка за завладяване на Сърбия, чийто владетел е бившият Михаилов шурей Стефан Дечански. За някои историци пък Михаил Шишман е единственият български цар (след смъртта на [[Иван Асен II]]), опитал се да спре „сръбската експанзия“ и да върне в пределите на България нейните западни територии<ref>„Към въпроса за Велбъждската битка“, Тома Томов, списание „Анамнеза“ брой 3, 2006 г.</ref>, въпреки че те са завоювани от Византия. За целта през пролетта на 1330 г. той сключва антисръбски съюз с Андроник III. Според повечето предположения крайната цел е пълното унищожаване на Сърбия и поделяне на земите ѝ между Търновското царство и Византия<ref>„Фамилията Асеневци (1186 – 1460 г.)“, Иван Божилов</ref>. Михаил Шишман привлича в коалицията владетелите на [[Влашко]], [[Молдова]] и черните [[яси]].
