Риголето: Разлика между версии

Верди живее дълго време с мисълта да напише опера върху някое от произведенията на [[Виктор Юго]]. Той се запознава с него през 1844 г., докато работи над „[[Ернани]]“. Пиесите на Юго допадат извънредно много на композитора преди всичко със своята изобличителна сила и драматургичната си напрегнатост. След това се захваща и с „[[Кралят се забавлява]]“. Освен посочените две, Верди е имал намерение да пише опери и върху други произведения на Юго – например „[[Кромуел]]“, „Марион Делорм“, „Рюи Бла“. В едно писмо до Чезаре де Сантис композиторът споделя: „…В драмите на Виктор Юго има винаги определена цел и неговите силни и страстни характери са крайно оригинални.“ отOт своя страна пък Юго категорично отхвърля идеята драмите му да служат за основа на сценично-музикални творби, той така и не възприема „Ернани“.

Верди с увлечение се залавя с композирането на това произведение и партитурата е завършена само след 40 дни. На композитора му е пределно ясно, че няма как да си послужи с оригиналното заглавие на „Кралят се забавлявазабавлява“, и първоначално замисля операта да се казва „Проклятието“, после то е заменяно няколко пъти. Цензурата обаче налага промяна и в либретото. Стига се дотам, че един виден полицейски функционер си позволява да предложи на автора проект за изменение. Пиаве е по-склонен на цялостна преработка, но Верди държи основнияосновният замисъл да остане същият. Налага се да бъдат променени имената и мястото на действието. Така крал Франциск I става Херцога на Мантуа, а шутът Трибуле, или умалително на италиански Трибулето – Риголето. ''(произтичащо от френското „риголо“ – шегобиец)''. От своя страна Верди премахва многобройните масови сцени и насочва вниманието към вътрешната драма на героите. Виктор Юго реагира остро на тези промени, като смята, че в операта е изменен основният замисъл на драмата му. Обаче Верди е на мнение, че нейната изобличителна сила не е по-малка.

Премиерата на „Риголето“ е на 11 март 1851 г. в театър [[Ла Фениче]], [[Венеция]]. Тя има триумфален успех. Верди е аплодиран след всеки музикален номер. Сам композиторът е доволен от музиката си и в едно писмо оттогава споделя „Никога може би няма да напиша нещо по-хубаво“. Само няколко месеца след премиерата във Венеция „Риголето“ е изнесена в много италиански и чужди оперни центрове – Будапеща, Прага, Лондон, Виена. В Париж, поради несъгласието на Юго, е поставена значително по-късно. По-късно, след френската премиера на „Риголето“, големият френски писател е удивен от въздействието ѝ, „скроена“ по начина, по който я представя Верди, и споделя, че би искал и неговите герои да могат да говорят по четирима едновременно, като в същото време се разбира какво казва всеки един от тях, визирайки квартета в трето действие.

Световната премиера на операта е в театър Ла Фениче, Венеция, на 11 март 1858 г. Английската премиера е на 14 май 1853 г. в [[Ковънт Гардън]], а в [[САЩ]] – на 19 февруари 1855 г. в Нюйоркската музикална академия. Представена е на откриването на [[СуецкиСуецкия канал]] през 1869 година, въпреки широко разпространеното мнение, че специално за това събитие Верди пише операта си [[Аида]].

Балът, уреден от младия Херцог, е в разгара си. Младежът разказва на своя придворен Борса, че се е запознал в църквата с една красива девойка, която страшно му харесва. Скоро вниманието на покварения Херцог е привлечено от красивата графиня Чепрано. Той я кани на танц и започва настойчиво да я ухажва ''(ария на Херцога „Questa o quella)''. Придворният шут, безобразният на вид Риголето, забелязва ревността на граф Чепрано и започва злостно да му се подиграва. От друга страна, той насърчава дръзкото поведение на своя господар. Граф Чепрано чува отвратителните подмятания на шута и пред група придворни се заклева да му отмъсти жестоко. И другите приближени на Херцога мразят гърбавия и грозен шут и мечтаят за отмъщение. Научили от Маруло, че Риголето има любовница, която крие в самотна къща извън града, те решават през нощта да си разчистят сметките с него. Внезапно празничното настроение е помрачено. Влиза граф Монтероне. Той иска обяснение от Херцога за изчезването на дъщеря си. Но вместо Херцога, на обидения баща отговаря със злобна подигравка Риголето. Граф Монтероне проклина и двамата. Херцога заповядва да отведат графа в затвора.

Пред дома на Риголето. Страшната клетва на граф Монтероне не излиза от главата на шута. Вървейки, той със загриженост мисли за любимата си дъщеря, която е единствената радост в живота му. От тъмнината изскача бандитът Спарафучиле. Младият мъж казва на Риголето как изкарва прехраната си, и, че е готов да отстрани всеки негов неприятел или съперник. Засега шутът не се нуждае от помощта му. Той се разделя с бандита и влиза в къщи, но забелязва приликите между себе си и бандита ''(ария на Риголето „Pari siamo“)''. Така замислен, Риголето стига до дома си. В къщи злобният старик е изцяло променен. Дъщеря му Джилда го посреща с радост ''(дует на Риголето и Джилда „Figlia! – Mio padre!“)''. За затворената девойка срещите с баща ѝ и ходенето на църква са единствените щастливи мигове. Внезапно по улицата отекват стъпки. Изплашен, Риголето отива да провери кой се навърта около къщата му, но не вижда никого. Преоблеченият като студент Херцог се е скрил в тъмнината. Докато Риголето се оглежда, той се промъква през отворената врата и с помощта на прислужницата Джована се скрива в градината. Успокоеният шут се връща. Риголето нарежда още един път на Джована да пази добре дъщеря му и излиза. Джилда отново се замисля за непознатия младеж, когото е видяла в църквата. Споделя с Джована, че той постоянно е в съзнанието ѝ, а дойката ѝ казва, че той изглежда, че е личен момък. Джилда замечтана ѝ отвръща, че дали е обикновен младеж, или принц, колкото е по-беден, толкова повече ще го обича... как мечтае за мига, в който ще му признае това... В това време от храстите излиза Херцога. Джилда се стряска – това е той! Очарован от красотата на Джилда и чул целиятцелия ѝ разговор с Джована, Херцогът ѝ се кълне във вечна вярност ''(ария на Херцога „Ah! Inseparabile... È il sol dell'anima)''. Джилда, в началото изплашена, сега вече също е развълнувана от неочакваната среща. Младежът казва на глас всичките ѝ момичешки мечти. В началото се държи на положение, но все повече харесва непознатия. Пита го кой е и как се казва. Той ѝ се представя за беден студент на име Гуалтие Малде. Тя вече се предава и се хвърля в прегръдките му. Влиза разтревожената Джована – тя е чула стъпки край къщата. И тримата си мислят, че Риголето се връща и Херцога избягва през задния вход. Джилда остава сама и потъва в сладки мисли за любимия си ''(ария на Джилда „Caro nome“)''. Оказва се, че това са придворните на Херцога, доведени от граф Чепрано. Те са се събрали, за да изпълнят своя план за отмъщение: мислейки, че Джилда е любовница на старика, искат да я отвлекат. В това време се задава Риголето. Придворният Маруло му разказва защо са дошли: трябва да отвлекат жената на живеещия наблизо граф Чепрано и му показва ключа от портата на графа, който той му е подал преди миг. Риголето с готовност им предлага помощта си. Придворните радостно се съгласяват. Те му надяват маска на главата и го карат да държи стълбата. Но вместо в къщата на Чепрано, те влизат в неговия дом. Риголето не знае това. Стои с вързани очи и чака сигнала на компанията, че мисията е изпълнена ''(хор на придворните "Zitti! Zitti!)''. Едва когато чува виковете на Джилда, Риголето разбира истината. Обезумял от скръб, той си спомня клетвата на граф Монтероне и пада безчувствен на земята.