Анастас Петров: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м цифри --> букви за месец |
→Биография: Препратки Етикети: Редакция чрез мобилно устройство Редакция чрез мобилно приложение |
||
Ред 22:
== Биография ==
Роден е на [[1 октомври]] [[1899]] г. в [[Добрич]] в семейството на чиновник.<ref name="Опера">Стамболиев, Огнян. ''Анастас Петров – бащата на българския балет'' // Софийска опера и балет // http://www.operasofia.bg/novini/item/2020-anastas-petrov-bashtata-na-balgarskiya-balet-ognyan-stamboliev</ref> Семейството са преселници от [[Котел]], които по-късно се установяват във [[Варна]].<ref name="наборе">Палашев, Димитър. ''Да си спомним: Анастас Петров е патриархът на нашия балет'' // Наборе.бг // http://www.nabore.bg/statia/atanas-petrov-e-patriarhat-ana-nashiya-balet-1675-14</ref> От малък танцува, но се запознава с балета през 1920 г. като ученик във [[Варненска мъжка гимназия|Варненската мъжка гимназия]], когато посещава концерти на руската балерина белоемигрантка Мария Юриева.<ref name="Опера"/>
От [[1922]] до [[1925]] г. учи класически танц в [[Берлин]] (на издръжка на брат си<ref name="Опера"/><ref name="наборе"/>) в школата на [[Евгения Едуардова]]<ref name="БЭ"/><ref name="БНР">Александрова, Моника. ''Анастас Петров – патриарх на българския балет'' // БНР, 1.09.2014 // http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100454301/anastas-petrov-patriarh-na-balgarskia-balet</ref>, балерина от [[Мариинския театър]]<ref name="наборе"/>. Едуардова високо цени таланта му и година по-късно го прави свой асистент.<ref name="Опера"/> От 1925 до 1927 г. Петров танцува в [[Дойче Опер Берлин]]. Работи с балетмайстора [[Макс Терпис]], представител на немската пластична школа.<ref name="БЭ"/><ref name="Опера"/> За това сътудничество Петров по-късно споделя<ref name="Опера"/>:
{{цитат|''Аз се възпитах в двойното лоно на класическия и на свободния танц. Това отчасти ми попречи да се изградя докрай и напълно като типичен представител на класическия балет, отчасти ми помогна в експериментите ми за неговото обновяване. Винаги съм съзнавал приоритета на класическата балетна школа, но съм бил и привърженик на съдържателното балетно изкуство''|}}
След завръщането си в [[България]] (според някои източници – 1926 г.<ref name="Опера"/>) става солист и балетмайстор в [[Софийска опера|Софийската опера]] от 1.8.1927 г.<ref name="БНР"/><ref name="наборе"/>, където остава до [[1961]] г. Поставя танци в опери, оперети, балети, концертни номера.<ref name="БЭ"/> Само за няколко месеца подготвя танците в „[[Ловци на бисери]]“,
{{Цитат|''„Новият балетмайстор си е поставил задача да оформи балерини, достатъчно добре подготвени, за да може впоследствие да бъде реализирана далечната цел – представянето на пантомима на сцената на Народната опера… Противник на строгостта на школите и доктрините, Петров се стреми да обедини майсторството на руския класицизъм със силното, наситено изражение на немския балет…“''}}
Ред 33:
{{Цитат|''На сцената на Народната опера се постави пантомимата „Копелия“. Изпълнението за общо учудване бе задоволително, като знаем условията, при които се развива нашето балетно изкуство… Г-н Петров даде много интересни и хубави танци, неговото гъвкаво тяло бе извънредно изразително във всички свои жестове, скокове и танцови фигури… Вън от това, окото на балетмайстора следеше всички останали групови танци и сола и ние виждахме навсякъде неговата неуморна, системна работа…''}}
Забележителни са постановките му на „Валпургиевата нощ“ към „[[
Петров утвърждава класическия репертоар. В българските балети претворява българския танцов фолклор. Участва в собствените си постановки, сред които Змеят в „Змей и Яна“, Доктор Охболи в [[Доктор Охболи (балет)|едноименния балет]]<ref name="БЭ"/>, Клод Фроло в „Есмералда“, Прометей, Гирей в „[[Бахчисарайски фонтан]]“<ref name="Опера"/> и други. Пръв тълкувател е на образите на Зигфрид в „Лебедово езеро“, Франц в „Копелия“, Змея в „Змей и Яна“ в постановката на [[Христо Манолов (композитор)|Христо Манолов]] (втората версия на балета) и др.
| |||