Васил Хаджикимов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 4:
| портрет =
| описание = български революционер и общественик
| роден-място = [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Щип]], [[Република Македония]]
}}
'''Васил Димитров Хаджикимов''' ({{стар|Василъ хаджи Кимовъ}}) е български революционер и общественик, деец на [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]], [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]] и на [[Български акционни комитети|Българските акционни комитети]].
 
== Биография ==
Васил Хаджикимов е роден на 29 октомври 1903 година в [[щип]]ското [[Ново село (Община Щип)|Ново село]], тогава в Османската империя. Племенник е на революционера [[Владислав Ковачев]]. След окупацията на [[Вардарска Македония]] от [[Сърбия]] завършва сръбска гимназия, в която още от 8 клас се присъединява към [[Югославска комунистическа партия|ЮКП]]. Арестуван е от сръбската полиция, заради разпространяваната от него книга на [[Коста Новакович (публицист)|Коста Новакович]] „Македония на македонците! Земята на земеделците!“. В началото на 1920-те Хаджикимов напуска ЮКП и се присъединява към [[Македонска младежка тайна революционна организация|Македонската младежка тайна революционна организация]], след като комунистите отказват да подпомогнат решаването на [[Македонски въпрос|македонския въпрос]].
 
През 1925 година се прехвърля в [[София]] и става член на новосформираната [[Вътрешна македонска революционна организация (обединена)|Вътрешната македонска революционна организация (обединена)]], а заедно със студентите [[Коста Веселинов]], [[Димитър Шарланджиев]], [[Асен Чаракчиев]], М. Иванов и [[Кирил Николов (революционер)|Кирил Николов]] участва в близката и&#768;ѝ [[Македонска народна студентска група]] през 1929 година<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 237</ref>. Завършва право в [[Софийски университет|Софийския университет]] и специалност „Консулство“ в [[Университет за национално и световно стопанство|Свободния университет]] (сега УНСС). След убийството на [[Александър Протогеров]] през 1929 година Хаджикимов издава брошура „Не можем повече да мълчим“, в която критикува [[Иван Михайлов]] за братоубийствените войни във [[Вътрешна македонска революционна организация|ВМРО]], а също и самата ВМРО (обединена), чийто печатен орган „[[Македонско дело]]“ пък критикува Хаджикимов и другите студенти. Иван Михайлов пише в дневника си след среща за Васил Хаджикимов от 9 септември 1930 година, на която са обсъждали Македонската студентска група и федералистите [[Михаил Шкартов]] и д-р [[Филип Атанасов]]:
{{Цитат|Младият х. Кимов не е доволен от тях. Той развива дейност сред момчетата като [[Мирчо Кикиритков|Мирчо]] и др. Той и компания са загазили вече твърде много.}}
[[FileФайл:Vasil Hadzhikimov Makedonskite Balgari.jpg|мини|250п|Корица на книгата „Македонските българи“.]]
През 1932 година Васил Хаджикимов е член на групата Македонски народни студенти и сътрудничи активно на редактирания от [[Александър Мартулков]] вестник „[[Македонско знаме]]“. Васил Хаджикимов, [[Антон Югов]] и Ст. Караджов са определени за ръководители на ВМРО (обединена) за България на обща конференция от 15-16 април същата година. След общата резолюция на ВМРО (обединена) и [[Коминтерна]] за признаване на [[Македонизъм|македонската нация]] от 1934 година Васил Хаджикимов напуска организация и издава вестник „[[Македонска борба (вестник)|Македонска борба]]“ заедно с [[Борис Михов]]<ref>Гребенаров, Александър. Легални и тайни организации на македонските бежанци в България (1918-1947), МНИ, София, 2006, стр. 244</ref>, чрез който се противопоставя на македонизацията. Подготвя книгата „БКП и македонското освободително движение“ с помощта на [[Павел Шатев]], но остава неиздадена. Същата година издава „Съществува ли македонска нация“, с която се противопоставя на историческите фалшификации, и пише писмо („Едно мнение“ с псевдонима „Македонец“) до българския министър-председател [[Георги Кьосеиванов]], в което се застъпва за цялостното обединение на [[българи|българската нация]]<ref>„Нация без национални идеали е тяло без душа - Васил Хаджикимов“, в-к "Македония", брой 29, 22 юли 1998 г. [http://www.promacedonia.org/v_mak/1998/v_hadzid.html Поверително: Едно мнение]</ref>. Автор е на книгата „Македонските българи“.
 
След разгрома на [[Кралска Югославия]] от [[Нацистка Германия]] през април 1941 година се прехвърля във [[Вардарска Македония]], където е инициатор и основател на създаването на [[Български акционни комитети|Българския централен акционен комитет]] и последвалото посрещане на българската армия. Избран е за секретар-организатор на комитета и за редактира заедно с доктор [[Борис Благоев]] на печатния му орган вестник „[[Македония (1941)|Македония]]“ с директор-издател [[Стефан Стефанов (политик)|Стефан Стефанов]]. Участва в установяването на [[Българско управление във Вардарска и Егейска Македония и Западна Тракия (1941 - 1944)|българското управление в областта]] и работи за защита на интересите на българите, останали в окупираните от италианците и германците зони на Македония.
 
След 1944 година Васил Хаджикимов е арестуван от новата [[Югославия|югославска]] власт и през февруари 1946 година е осъден първо на смърт чрез разстрел, после присъдата му е заменена от Върховния военен съд с 20 години затвор, от които излежава само 11 в [[Идризово]].
Ред 30:
 
 
== Вижте също ==
* [[Григор Хаджикимов]]
 
Ред 39:
* [http://macedonian.atspace.com/knigi/mk_sp.htm Спомени на Мирчо Кикиритков, записани от Васил Хаджикимов през 1929 година, издадени на македонски литературен език]
 
== Бележки ==
<references />
 
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Хаджикимов, Васил}}
 
[[Категория:Български революционери от Македония]]
[[Категория:Дейци на ММТРО]]