Василий II Тъмни: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 35:
}}
'''Василий II Василиевич Тъмни''' ({{lang-ru|
След смъртта на баща си, Василий Дмитриевич е обявен за велик княз на десетгодишна възраст. Неговият чичо [[Юрий Дмитриевич]], княз на [[Галич Мерски]], предявява претенции към трона, позовавайки се на руската традиция на сеньората. С подкрепата на дядо си и на московската аристокрация, Василий успява да се задържи на власт. След смъртта на Витаутас през [[1430]] г. Юрий подновява претенциите си и през [[1433]] г. превзема [[Москва]]. Василий е пленен и изпратен да управлява град [[Коломна]], но година по-късно се връща на власт като велик княз.
Ред 45:
По време на отсъствието на Василий властта в Москва е взета от Дмитрий Шемяка. През [[1446]] г. Василий е заточен в [[Углич]] и е ослепен, откъдето идва прозвището му ''Тъмни''. Малко по-късно Дмитрий Шемяка му възлага управлението на [[Вологда]], но Василий отново събира привърженици и се връща на власт като велик княз. Едва в началото на 50-те години той успява да превземе Галич Мерски, Дмитрий Шемяка е отровен, а децата му бягат в Литва.
След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидирва малките полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през [[1441]]—[[1460]] г. и принуждава [[Новгород Велики]], [[Псков]] и [[Киров|Вятка]] да признаят върховенството му.
В опитите си да получи военна подкрепа срещу [[Османска империя|османците]], византийският император [[Йоан VIII Палеолог]], зет на Василий, сключва [[Флорентинска уния|Флорентинската уния]] между римската и константинополската църкви. [[Руска православна църква|Руската църква]] отказва да признае унията и през [[1448]] г., без съгласието на константинополския патриарх, за московски [[митрополит]] е избран за пръв път руски епископ - [[Йона (митрополит)|Йона]]. Дотогава начело на Руската църква стоят българи или византийци. Този акт се смята за началото на [[автокефалия|автокефалността]] на Руската църква.
Василий II завещава великокняжеския престол на големия си син Иван III.
{{Превод от|en|Vasili II of Russia|68224265}}
|