Разлика между версии на „Василий II Тъмни“

м
интервал; козметични промени
м (замяна с n-тире)
м (интервал; козметични промени)
}}
 
'''Василий II Василиевич Тъмни''' ({{lang-ru|Васи́лийВаси́лий II Васи́льевичВаси́льевич Тёмный}}) е [[император на Русия|велик княз]] на [[Московско княжество|Московското княжество]] от [[1425]] до [[1462]] г. Управлението му е съпътствано от една от най-тежките граждански войни в руската история и той на два пъти е отстраняван от трона. Син е на [[Василий I (Московско княжество)|Василий I Дмитриевич]] и София, дъщеря на литовския велик княз [[Витаутас]]. Негов син и наследник е [[Иван III|Иван III Велики]].
 
След смъртта на баща си, Василий Дмитриевич е обявен за велик княз на десетгодишна възраст. Неговият чичо [[Юрий Дмитриевич]], княз на [[Галич Мерски]], предявява претенции към трона, позовавайки се на руската традиция на сеньората. С подкрепата на дядо си и на московската аристокрация, Василий успява да се задържи на власт. След смъртта на Витаутас през [[1430]] г. Юрий подновява претенциите си и през [[1433]] г. превзема [[Москва]]. Василий е пленен и изпратен да управлява град [[Коломна]], но година по-късно се връща на власт като велик княз.
 
По време на отсъствието на Василий властта в Москва е взета от Дмитрий Шемяка. През [[1446]] г. Василий е заточен в [[Углич]] и е ослепен, откъдето идва прозвището му ''Тъмни''. Малко по-късно Дмитрий Шемяка му възлага управлението на [[Вологда]], но Василий отново събира привърженици и се връща на власт като велик княз. Едва в началото на 50-те години той успява да превземе Галич Мерски, Дмитрий Шемяка е отровен, а децата му бягат в Литва.
 
След като укрепва властта си в Москва, Василий II ликвидирва малките полунезависими княжества във владенията си. Предприема военни походи през [[1441]]—[[1460]] г. и принуждава [[Новгород Велики]], [[Псков]] и [[Киров|Вятка]] да признаят върховенството му.
 
В опитите си да получи военна подкрепа срещу [[Османска империя|османците]], византийският император [[Йоан VIII Палеолог]], зет на Василий, сключва [[Флорентинска уния|Флорентинската уния]] между римската и константинополската църкви. [[Руска православна църква|Руската църква]] отказва да признае унията и през [[1448]] г., без съгласието на константинополския патриарх, за московски [[митрополит]] е избран за пръв път руски епископ - [[Йона (митрополит)|Йона]]. Дотогава начело на Руската църква стоят българи или византийци. Този акт се смята за началото на [[автокефалия|автокефалността]] на Руската църква.
 
Василий II завещава великокняжеския престол на големия си син Иван III.
 
{{Превод от|en|Vasili II of Russia|68224265}}