Велик княз: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Робот Добавяне {{без източници}} |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 1:
{{без източници}}
'''Велик княз''' е титла на независим владетел в древноруските княжества до [[1521]] г., в чиито владения са включени други, васални нему княжества.
След обединението на руските земи около [[Москва]] през [[1521]] г. титлата „велик княз“ е могла да се носи само от владетелите на [[Велико московско княжество|Великото московско княжество]]. Със същата титла са се титулували и владетелите на [[Велико литовско княжество|Великото литовско княжество]], което е обединителен център и на беларуските, руските и западноруските земи.
Ред 6:
През [[1547]] г. великият московски княз [[Иван Грозни]] официално приема титлата „[[цар]]“, която е трябвало да символизира значителното надмощие и престиж на московските владетели над останалите руски [[княз]]е. През [[1721]] г. с решение на [[Петър I (Русия)|Петър I]] руските монарси започват да се титулуват като „[[император]]и“. Въпреки това титлата „велик княз“ продължава да се употребява в пълната титла на руския император при изброяването на намиращите се под негова власт земи: ''…цар казански, астрахански и сибирски, велик княз смоленски, тверски, вятски и техните земи...''.
По-късно с титлите „велик княз“ и „велика княгиня“ започнали да се титулуват децата (съответно от мъжки и женски пол) на царстващия [[монарх]], което е узаконено официално със специален документ от [[Павел I (Русия)|Павел I]] от [[5 април]] [[1791]] г. Титлата съответствала приблизително на западноевропейската титла [[принц]] и [[престолонаследник]]. Титлата „велик княз (княгиня)“ дава формално право на притежателя
[[Категория:Благороднически титли]]
| |||