Видоизменен корен: Разлика между версии

'''Видоизменените корени''' са се получили в резултат на стремежа на [[растения]]та за приспособяване към околната среда и измененията в нея. Различаваме няколко вида такива [[Корен (ботаника)|коренкорени]]и: месести, коренови грудки, грудести, въздушни, дихателни, асимилиращи, прикрепителни и подпорни.

Корените на много двугодишни и многогодишни растения служат като място за натрупване на резервни хранителни вещества. Тази нова функция изменя не само формата, но и устройството им. Такива корени имат например [[морков]]а, [[ряпа]]та и [[Кръвно цвекло|цвеклоцвеклото]]то. Наричат се неправилно кореноплодни. Общото между тях е, че са силно удебелени и се изполват за [[храна]] от [[човек]]а и селскостопанските [[животни]]. Месестият корен се образува през първата [[година]] от живота на растението. Състои се от три части:

* Чело – скъсено [[стъбло]]. Върху него са разположени [[Лист (ботаника)|листлиста]]а във форма на розетка и пъпки, от които през втората година израстват цветоносни стъбла.

* Шийка – произлиза от подсемеделното коляно на растението. От шийката могат да се образуват добавни корени.

Резервните вещества в кореноплода се използват от растението през втората година, когато надземните стъбла израстват бързо и се образуват плодовете и семената.

Месестите корени се образуват главно чрез разрастване на [[паренхим]]а. Проводящата им тъкан е слабо развита и с не много добре вдървени стени. Хранителните вещества на някои двегодишни [[зеленчук]]ови растения се натрупват във вторичните тъкани на корена (морков, [[целина]]).

Затова [[кора]]та на кореноплода им е по-дебела от централия цилиндър.

[[Салеп]]ът и други растения образуват добавни корени, някои от които надебеляват силно и се превръщат в коренови грудки. Те са месести и с голямо количество запасни хранителни вещества. На горния край на грудките се образуват добавни пъпки, от които през следващия вегетативен период израстват нови стъбла. Видоизменените корени се използват за презимуване и вегетативно размножаване.

Тези приспособления изпълняват същата служба, каквато и кореновите грудки, само че върхът им е стеснен, удължен и покрит с коренова гугла ([[гергина]]).

Такива корени имат [[вид]]овете, които се развиват върху [[глина|глинестглинестите]]ите [[почва|почви]] на [[блато|блатаблатата]]та или в зоната на [[прилив]]ите и [[отлив]]ите на тропическите [[море]]та. Развиват се от подземните корени, но израстват нагоре (отрицателен геоцентризъм). Чрез дихателните корени потопените в тинята части дишат. Това става посредством система от въздухоносни входове - аеренхим. Типичен представител е [[блатен кипарис|блатният кипарис]].

[[Бръшлян]]ът и други катерливи растения образуват множество добавни корени, с помощта на които се прикрепват върху скали, зидове или напуканата кора на [[дърво|дърветадърветата]]та. Стъблото при тези видове е слабо и неустойчиво.