Difference between revisions of "Вискозитет"

m
интервал; козметични промени
m (Робот Добавяне {{без източници}})
m (интервал; козметични промени)
{{без източници}}
[[FileФайл:Viscosity.gif|thumbмини|Падане на тяло в течност с малък (горе) и голям (долу) вискозитет]]
'''Вискозитетът''' е мярка за съпротивлението на [[флуид]] срещу преместването на едни негови пластове спрямо други. Възприема се като "гъстота" или съпротивление при изливане. Вискозитетът представя вътрешното съпротивление (напрежение) на флуида да изтича и може да бъде считан като мярка за [[триене]]то на флуида. Така водата е "рядка", тъй като има малък вискозитет, докато растителното масло е "гъсто", защото има голям вискозитет.
 
== Теоретична обосновка на Нютон ==
 
Когато [[срязващо усилие]] е приложено на [[твърдо тяло]], тялото се деформира, докато деформацията породи противодействаща сила, която балансира приложената сила до достигане на равновесие. Когато напречно усилие е приложено върху [[флуид]] (тъй както [[вятър]]ът духа върху повърхността на [[океан]]а) флуидът започва да тече и продължава да тече, докато е приложено усилието. Когато усилието е премахнато, по принцип потокът се разпада поради вътрешно разсейване на [[енергия]]та. Колкото е по-гъст флуидът, толкова по-голямо е съпротивлението му на срязващи напрежения и по-бързо е затихването на потока му.
 
Принципно във всеки поток слоевете се движат с различни [[скорост]]и и "гъстотата" на флуида възниква от напрежението на срязване между слоевете, което изключително се съпротивлява на всяка приложена сила.
 
[[Исак Нютон]] постулира, че за прав, [[паралелен]] и равномерен поток, срязващото напрежение <math>\tau</math> между слоевете е пропорционално на [[градиент]]а на [[скорост]]та, &part;''u''/&part;''y'', по посока [[перпендикуляр]]на на слоевете, с други думи относителното движение на слоевете.
 
:<math>\tau=\mu \frac{\partial u}{\partial y}</math>.
 
Тук константата &mu;μ е известна като ''коефициент на вискозност'', ''вискозитет'', или ''динамичен вискозитет''. Много флуиди като водата и повечето газове удовлетворяват критерия на Нютон и са известни като Нютонови (идеални) флуиди. Не-Нютоновите флуиди проявяват по-сложна от линейната зависимост между срязващите напрежения и градиента на скоростта.
В доста изчислителни случаи се използва отношението на вискозната сила към инерционната сила; последната е характеризирана от плътността на флуида &rho;ρ. Това отношение се характеризира от ''кинематичния вискозитет'', определен като:
 
:<math>\nu = \frac {\mu} {\rho}</math>.