|
== Ранни години ==
Братята са родени в [[Солун]], като деца на висшия византийски военачалник, [[Друнгарий|друнгария]] Леон, известен в българската историография като Лъв <ref>Спасов, Людмил. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.</ref> (на [[гръцки]]: Λέων, ''Леон''), [[стратег|подстратег]] (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“. Те са високопоставени поданици на Византийската империя. Според някои автори, родителите Лъв и Мария, като византийски аристократи, са [[ромеи]], а разговорен славянски език братята, които са полиглоти, научават на пазара в Солун.<ref>''Columbia Encyclopedia'', Sixth Edition. 2001 – 05, s.v. „Cyril and Methodius, Saints“; ''Encyclopædia Britannica'', Encyclopædia Britannica Incorporated, Warren E. Preece – 1972, p.846, s.v., „Cyril and Methodius, Saints“ and „Eastern Orthodoxy, Missions ancient and modern“; ''Encyclopedia of World Cultures'', David H. Levinson, 1991, p.239, s.v., „Social Science“; Eric M. Meyers, ''The Oxford Encyclopedia of Archaeology in the Near East'', p.151, 1997; Lunt, ''Slavic Review'', June 1964, p. 216; Roman Jakobson, ''Crucial problems of Cyrillo-Methodian Studies''; Leonid Ivan Strakhovsky, ''A Handbook of Slavic Studies'', p.98; V.Bogdanovich, ''History of the ancient Serbian literature'', Belgrade, 1980, p.119</ref><ref>''The Columbia Encyclopaedia'', Sixth Edition. 2001 – 05, O.Ed. Saints Cyril and Methodius "Cyril and Methodius, Saints, 869 and 884, respectively, „Greek missionaries, brothers, called Apostles to the Slavs and fathers of Slavonic literature.“</ref><ref name=BritGlago>Encyclopædia Britannica, ''Major alphabets of the world, Cyrillic and Glagolitic alphabets'', 2008, O.Ed. „The two early Slavic alphabets, the Cyrillic and the Glagolitic, were invented by St. Cyril, or Constantine (c. 827 – 869), and St. Methodius (c. 825 – 884). These men were Greeks from Thessaloniki who became apostles to the southern Slavs, whom they converted to Christianity.“</ref><ref>{{Cite book | last1 = Hastings | first1 = Adrian | title = The construction of nationhood: ethnicity, religion, and nationalism | year = 1997 | publisher = Cambridge University Press | location = Cambridge | isbn = 0-521-62544-0 | page =126|quote=. the activity of the brothers Constantine (later renamed Cyril) and Methodius, aristocratic Greek priests who were sent from Constantinople. }}</ref><ref>{{Cite book | last1 = Fletcher | first1 = R. A. | title = The barbarian conversion: from paganism to Christianity | year = 1999 | publisher = University of California Press | location = Berkeley, California | isbn = 0-520-21859-0 | page = 327 }}</ref><ref>{{Cite book | last1 = Cizevskij | first1 = Dmitrij | last2 = Zenkovsky | first2 = Serge A. | last3 = Porter | first3 = Richard E. | title = Comparative History of Slavic Literatures | publisher = Vanderbilt University Press | isbn = 0-8265-1371-9 | pages = vi|quote="Two Greek brothers from Salonika, Constantine who later became a monk and took the name Cyril and Methodius.}}</ref><ref>{{Cite book | title = The illustrated guide to the Bible | year = 1998 | publisher = Oxford University Press | location = New York | isbn = 0-19-521462-5 | page = 14|quote=In Eastern Europe, the first translations of the Bible into the Slavoruic languages were made by the Greek missionaries Cyril and Methodius in the 860s }}</ref><ref>{{Cite book | last1 = Smalley | first1 = William Allen | title = Translation as mission: Bible translation in the modern missionary movement | year = 1991 | publisher = Mercer | location = Macon, Ga. | isbn = 978-0-86554-389-8 | page =25|quote=The most important instance where translation and the beginning church did coincide closely was in Slavonic under the brothers Cyril, Methodius, with the Bible completed by A.D. 880 This was a missionary translation but unusual again (from a modern point of view) because not a translation into the dialect spoken where the missionaries were The brothers were Greeks who had been brought up in Macedonia.}}</ref> Съществува хипотеза за славянски произход на майката на двамата братя.<ref>Павлов, Пламен. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.</ref><ref>Кирило-Методиевска Енциклопедия. БАН, С., 2003</ref><ref>Kazhdan, Alexander P. (1991). ''The Oxford dictionary of Byzantium''. New York: Oxford University Press. p. 507. ISBN 0-19-504652-8. ''„Constantine (Cyril) and his brother Methodius were the sons of the droungarios Leo and Maria, who may have been a Slav.“'' </ref> Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който пък е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.<ref>[http://www.saints.ru/k/Kirill_i_Mefodii.html Кирилл и Мефодий, равноапостольные, учители Словенские]</ref>
Братята са родени в [[Солун]], като деца на висшия византийски военачалник, [[Друнгарий|друнгария]] Леон, известен в българската историография като Лъв <ref>Спасов, Людмил. 100 неща, които трябва да знаем за историята на България – Том І, Световна библиотека, 2008, стр. 29.</ref> (на [[гръцки]]: Λέων, ''Леон''), [[стратег|подстратег]] (помощник управител) на Солун и областта, и на жена му Мария. Това многобройно семейство според житиеписеца на Константин е „от добър и почтен род, отдавна познат на бога, на царя и на цялата солунска област“.Според други източници и Черноризец Храбър,Кирил и Методий са българи по произход,а в сръбската средновековна литература пише,че майка им е българка.Те са високопоставени поданици на Византийската империя..
Методий, най-възрастният брат в семейството със седем сина, е роден през 815 година. Константин, който пък е най-малкият син, е роден през 827 година; приема името Кирил и монашество към края на живота си в Рим.<ref>[http://www.saints.ru/k/Kirill_i_Mefodii.html Кирилл и Мефодий, равноапостольные, учители Словенские]</ref>Според чешката и моравката легенди от 13-14 век,Константин-Кирил покръстил първо българите.Интересното е,че има коствени доказателства за това в пространното Климентово житие,съставено от Охридския архиепископ Теофилакт - 11 век,в което той твърди,че славянския първопросветител Методий посветил към христовата вяра княз Борис.
Бащата умира рано и децата минават под попечителството на своя чичо [[логотет]]а [[Теоктист (логотет)|Теоктист]] (''Theoktistos'', ''Θεόκτιστος''; † 20 ноември 855), влиятелна личност в Империята (''logothetes tou dromou'', главен министър и [[регент]] на [[Михаил III (Византия)|Михаил III]]). Теоктист съвместно с другия регент, [[Варда]], разработва програма за образуването на [[университет]]а [[Магнаурска школа]].
Пребиваването на Кирил в Херсон е свързано и с издирването на мощите на [[Климент I|свети Климент]], мъчен и погребан там. Тези мощи по-късно изиграват голяма роля за създаването на авторитет на Кирил в Западния свят. Откритите мощи са се смятали за мощи на един от най-ранните дейци на християнската църква – св. ап. [[Климент I|Климент Римски]], първосвещеник на християните в още езически Рим. Св. ап. Климент е [[епископ]] на [[София|Сердика (дн. София)]] <ref>[http://www.pravoslavieto.com/history/BPC_history_864-1186_Tsouhlev.htm История на Българската църква. Том първи. Първи период (864 – 1186 г.), Димитър Цухлев, 1911 г.]</ref> след което става един от първите римски папи.
863 – 867 г. – Мисия на Кирил и Методий във [[Великоморавия]] при [[Ростислав (Великоморавия)|княз Ростислав]]. Моравската мисия била предизвикана от моравския княз Ростислав, който решил да освободи земята си от чуждата немско-латинска църковна и просветна пропаганда, проправяща път към владичество на германските феодали. Ростислав искал да славянизира църквата, като съдаде славянско духовенство и славянско богослужение върху основата на една славянска писменост,на разбираем език за местното славянско население. Византийските управници удовлетворяват молбата на Ростислав, изпращат в Моравия изтъкнатите вече, като мисионери и като работили сред славянството Кирил и Методий. Във Великоморавия Кирил и Методий създават писменост и богослужение на славянски език. Озовавайки се сред великоморавските славяни, братята започват да изграждат с ентусиазъм славянската църка и училище, да разпространяват славянската писменост. Натъкнали се на трудности в своята дейност, те отиват в Рим. В Рим Кирил умира.
През 863 г. Кирил и Методий са пратени на мисия във Великоморавия. Тя се явява последица от сложната политическа обстановка, в която се намира Европа в началото на 60-те години на IХ в. След провъзгласяването на франкския владетел Карл Велики (768-814) за император през 800 г. от папа Лъв III, отношенията между Римското папство и Константинополската патриаршия силно се изострят. Откритият конфликт настъпва, когато папа става амбициозния Николай I (858-867), а патриарх – не по-малко амбициозният Фотий (858-867; 877-886). Тъй като според папа Николай I Фотий е избран незаконно за патриарх, той го обявява за свален и дори го отлъчва от църквата. От своя страна, патриарх Фотий, подкрепян от византийската държавна власт, през 861 г. свиква църковен събор в Константинопол, който постановява, че изборът му е законен. Така основен катализатор на политическите интереси в Европа през 60-те години на IХ в. се явява антагонизмът между Константинополската патриаршия и Византийската империя, от една страна, а от друга – между Папството и Немското кралство.
По това време се изострят и отношенията между Немското кралство и Великоморавия. Великоморавският княз Ростислав (846-870) търси начин да намали влиянието на немското духовенство в страната си, което е проводник на политическите цели на Немското кралство. През 862 г. той иска от Византия проповедници, които да разпространяват Христовото учение на говоримия от народа му език. От Константинопол дават съгласието си, тъй като по този начин Великоморавия се откъсва от влиянието на главния византийски враг – Немското кралство. Така преплитането на държавническите цели на княз Ростислав и интересите на Византия води през есента на 863 г. до пристигането на Константин и Методий в столицата на Великоморавия – Велеград. Те отиват там след едногодишна подготовка, изразяваща се в превода на редица църковни книги.
Княз Ростислав създава необходимите условия за просветителската дейност на двамата братя и техните ученици. Константин и Методий донасят във Великоморавия преведените от гръцки на славянски основни богослужебни текстове. Открито е училище за подготовка на славянски духовници. Константин поставя началото на славянската литургия като заимства елементи от римското и византийското богослужение. Във Великоморавия братята остават 40 месеца, т.е. повече от три години. През цялото време отстраненото немско духовенство ги обвинява, че проповядват на “несвещен език”, позовавайки се на т. нар. триезична догма, според която християнството може да се проповядва само на трите свещени езика – латински, гръцки и еврейски.
През пролетта на 867 г. Константин и Методий, заедно със свои ученици, се отправят към Константинопол. По пътя обхватът на тяхната мисия се разширява в Блатненското княжество на княз Коцел (861-874). Тук братята остават 6 месеца и проповядват на славянски. Те успяват да обучат и 50 ученика.
Морският път за Византия минава през Венеция – по това време византийски град. Тук Константин влиза в спор с привърженици на “триезичието”. По блестящ начин той защитава правото на славяните да славят Бога на говоримия си език.
Междувременно в Константинопол стават динамични събития. През есента на 867 г. император Михаил III (842-867) е убит и василевс става Василий I (867-886). Непримиримият противник на Папството патриарх Фотий е заменен от по-умерения Игнатий. По инициатива на император Василий е изпратено послание до Рим, в което се изразява готовност за отстраняване на спорните въпроси между двете църкви. Папството посреща с радост това предложение.
Отношението на Рим спрямо мисията на Константин и Методий се променя. Така през декември 867 г. двамата братя пристигат в Рим, носейки на папата мощите на св. Климент Римски. Папа Андриян II (867-872) освещава славянските църковни книги, а в римските църкви се отслужват славянски литургии. Папа Адриян II ръкополага някои от Кирило-Методиевите ученици.
Двамата братя остават в Рим близо 14 месеца. Тук Константин завършва последния си труд “Написание за правата вяра”. През декември 868 г. той заболява тежко и приема монашеска схима и името Кирил, с което остава в историята. Константин-Кирил Философ умира на 14 февруари 869 г. и е погребан в църквата “Сан Клементе” в Рим.
869 г. – На 14 февруари в Рим умира Кирил. Погребан е в [[Сан Клементе|Базиликата Св. Клемент]].
873 г. – Ръкополагане на Методий от папа Йоан VIII за [[архиепископ]] на [[Велика Моравия]]. Борби на Методий срещу интригите на немското монашество и на римското духовенство.След смъртта на Кирил папа Адриян II ръкополага Методий за архиепископ на славяните по Средния Дунав – главно във Великоморавия и Блатненското княжество. Благоразположението на Папството се дължи главно на предстоящото свикване на VIII Вселенски събор за изглаждане на противоречията между Рим и Константинопол.
Пълният провал на Вселенския събор (869-870 г.) в Константинопол обаче слага край на затоплянето на отношенията между двата християнски центъра, който не се разбират относно българския църковен въпрос. Това рефлектира и върху положението на Методий. През 870 г. той е призован на съд от немското духовенство в Регенсбург, вследствие на което е заточен за близо две и половина години в манастира Егелваген, Швабия. Папата не реагира на това своеволие на немските духовници.
През 873 г. настъпва нов обрат в международните отношения на Папството. От една страна, Рим влиза в противоречие с немското духовенство, а от друга – Папството цели да укрепи своето влияние сред среднодунавските славяни. Така, с помощта на папа Йоан VIII (872-882), Методий е освободен и ръкоположен за архиепископ на Великоморавия. Повторното завръщане на Методий във Великоморавия е съпроводено от нов разцвет на славянската книжнина и обучение на славянски духовници.
През 877 г. патриарх Игнатий умира и е заменен от папския противник Фотий. Това неминуемо води до изостряне на отношенията между Рим и Константинопол. Потърпевш отново е Методий – с була от 879 г. папа Йоан VIII му забранява да служи на славянски език във великоморавските църкви, а само на открито. Методий обаче не се съобразява с тази забрана, поради което през 880 г. е изправен на съд в Рим. Там той успешно защитава позициите си.
През 881 г. Методий отива в Константинопол, където получава одобрение за дейността си. След завръщането си във Великоморавия, той продължава борбата срещу немското духовенство, ръководено от епископ Вихинг и подкрепяно от тогавашния великоморавски княз Светополк. Малко преди смъртта си Методий посочва за свои приемник неговия ученик Горазд. Методий умира на 6 април 885 г. и е погребан в съборната църква във Велеград.
885 г. – На 6 април във [[Велеград]], [[Велика Моравия]], умира Методий, и най-вероятно е погребан в епископската църква.
886 г. – Изгонване на учениците на Кирил и Методий – Горазд, Климент, Сава, Наум и Ангеларий, от Великоморавия. Радушен прием за Климент, Наум и Ангеларий в България от княз Борис.
След смъртта на Методий,немското духовенство започва разправа с делото на Солунските братя във Великоморавия. То е подкрепяно както от княз Светополк, така и от папа Стефан V (885-891), който през септември 885 г. с була забранява богослужението на славянски език. Кирило-Методиевите ученици са подложени на жестоки преследвания – някои от тях са заточени в манастири, други са продадени в робство, а трети като Горазд – убити. Наред с това във Великоморавия са унищожени много славянски текстове.
Някои от най-видните Кирило-Методиеви ученици като Климент, Наум и Ангеларий, се насочват към България. Вероятно те знаят, че княз Борис е благоразположен към тяхната проповедническа и просветителска дейност. Според едно сведение по време на пътуването на Методий до Константинопол през 881 г. той има среща с княз Борис I, с когото още тогава уговарят изпращането на Кирило-Методиевите ученици в България.Факт е пристигането на Климент, Наум и Ангеларий в България.
след 886 г. – Дейност на Климент в Югозападните български земи (област [[Кутмичевица]], дн. Македония). По заръка на княз Борис е изпратен в Кутмичевица, за да развива книжовна дейност. Под ръководството на княз Борис в българската държава се оформят два големи книжовни центъра – единият е в Плиска (североизточните предели на България), другият е в Македония (обл. Кутмичевица, югозападните български земи). Строят се църкви, манастири, превежда се книжнина на славянски език и в двете книжовни средища.
[[IX век]] – Създаване на кирилицата на основата на гръцката унциална (заглавна) писменост. Това се свързва с името на Климент Охридски. Преминаването от глаголица на кирилица е бил труден процес на работа. Княз Борис е подкрепял Климент в книжовната му дейност по създаване на „кирилицата“. Така новата азбука е била много по-лесна за писане и включвала всички особености на българския език при писмено изразяване. Българският народ вече заема достойно място в световната история със своя писменост и книжнина и е неизменна част от християнството.
https://www.zapiski.info/132/%D0%A1%D1%8A%D0%B7%D0%B4%D0%B0%D0%B2%D0%B0%D0%BD%D0%B5-%D0%B8-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B5-%D0%BD%D0%B0-%D1%81%D0%BB%D0%B0%D0%B2%D1%8F%D0%BD%D1%81%D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0-%D0%BF%D0%B8%D1%81%D0%BC%D0%B5%D0%BD%D0%BE%D1%81%D1%82
[[File:San clemente fresco.jpg|thumb|Св. св. Кирил и Методий в [[Рим]], фреска в [[Сан Клементе]]]]
|
