Владимир Карамфилов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Български подпоручици, ползвайки HotCat
м интервал; козметични промени
Ред 20:
 
== Биография ==
Владимир Карамфилов е роден на 10 май 1877 година в [[Прилеп (град)|Прилеп]], тогава в Османската империя, в семейството на казанджията Димитър Мирчев Карамфилов и Мария Костова Стамболджиева.<ref>Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 5.</ref> Агенти на [[Сръбска пропаганда в Македония|сръбската пропаганда]] предлагат на баща му да получава по два наполеона месечно, а синът му и дъщеря му да бъдат изпратени в [[Сърбия]], където да учат на държавни разноски. Както отбелязва Вл. Карамфилов, „''Това предложение баща ми отхвърли с презрение, като им заяви, че той е българин и че ще намери средства да изучи своите деца.''“<ref>Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 7.</ref>
 
Карамфилов завършва последователно трикласното училище в родния си град, четвърти клас в [[Битолска българска класическа гимназия|класическата българска гимназия]] в [[Битоля]] при учителите [[Гьорче Петров]] и [[Пере Тошев]], а от 1895 година учи в [[Солунска българска мъжка гимназия|Солунската българска мъжка гимназия]]. Там се присъединява към ВМОРО и държи връзката между [[Даме Груев]] и ученическия революционен кръжок. През учебната 1897-1898 година се свързва с ученици от сръбската гимназия в Солун и предзивква бунт, довел до напускането на близо 60 души, част от които продължават образованието си в българската гимназия в Солун.<ref>Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 18-20.</ref>
Ред 26:
[[Файл:Vladimir Karamfilov Dosyo Andreev and Todor Organdzhiev MOO.JPG|ляво|мини|250п|Владимир Карамфилов, Досьо Андреев и [[Тодор Органджиев]] в МОО]]
[[Файл:7th congres of Ilinden Organisation beurou.jpg|ляво|мини|250п|Бюрото на 7 редовен конгрес на Илинденската организация: [[Стефан Аврамов]], [[Петър Ацев]] (председател), Владимир Карамфилов и Траян Конов]]
[[FileФайл:Vladimir Karamfilov 1 Ivan Shatev 2 Todor Alexandrov 3 prav.JPG|мини|250п|Владимир Карамфилов, Тодор Александров (в средата), Иван Шатев]]
[[Файл:IMARO prisoners in Kurshumli han in 1902.jpg|дясно|мини|250п|Затворници в Куршумли хан в Скопие в 1902 - 1903 г. Антим Катланов (отпред), Илия Керемитчиев, Димитър Ночов, Владимир Карамфилов и Михаил Ангелов]]
След завършването на гимназията с тридадесетия випуск през 1898 година,<ref name="Кандиларовъ 95">{{cite book |title= Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии) |last= Кандиларовъ |first=Георги Ст |year=1930 |publisher=Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ |location=София |pages=95 }}</ref> става учител в Прилеп, където ръководи и революционна група. Последователно учителства и в [[Крива паланка]] (1899-1900), [[Кратово]] (1900-1901) заедно с [[Тодор Александров]] и в [[Куманово]] (1901-1902), като същевременно ръководи и местните революционни комитети. В Кратово е и главен учител и секретар на Епархиалния съвет.<ref>Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп, София, 2005, с. 33-35.</ref> Заради революционната си дейност е арестуван и осъден от турската власт на 101 години затвор през август 1902 година. През февруари 1903 година е амнистиран и напуска затвора [[Куршумли хан]] в [[Скопие]]. Участва в подготовката на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] като член на прилепския околийски комитет и влиза като нелегален в четата на [[Борис Сарафов]]. След потушаването на въстанието се прехвърля през [[Сърбия]] в [[България]].
 
В [[София]] следва математика в [[Софийския университет]], който завършва през 1908 година. Членува в студентската Прилепска спомагателна дружба. При началото на [[Балканска война|Балканската война]] Владимир Карамфилов е командир на Нестроевата рота на 10-та прилепска дружина на [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 338.</ref> През 1914 година успешно завършва математическия факултет на Софийския университет<ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 73.</ref>.
 
През [[България в Първата световна война|Първата световна война]] служи в [[Трети пехотен македонски полк|3-ти полк]] на [[Единадесета пехотна македонска дивизия|11-та дивизия]]. Още през войната е назначен за председател на комисия по прехраната в Скопие, а след това изпълнява специални поръчения в Скопското губернаторство.
Ред 36:
След края на войната Владимир Карамфилов се установява в [[Пазарджик]], където преподава дълги години в местна гимназия. Става активист на [[Илинденска организация|Илинденската организация]] и участва като делегат на всички нейни конгреси. На 14 юли 1943 година умира в Пазарджик. Спомените му са събрани и издадени през 2005 година от [[Борис Николов]] и Владимир Овчаров в книгата „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“<ref>Борис Николов, Владимир Овчаров, „[http://www.bgbook.dir.bg/book.php?ID=17652 Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“], ИК "Звезди", 2005-08-08, ISBN 9549514587</ref>.
 
== Бележки ==
<references />