Владислав Каназирев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 4:
| портрет-описание = [[Петър Личинов]], [[Владимир Каназирев]] и Владислав Каназирев
| описание = български революционер
| роден-място = [[Разлог|Мехомия]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[Разлог]], [[България]]
}}
'''Владислав Николов Каназирев''' е български революционер, [[Разлог (област)|разложки]] районен началник на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]], дългогодишен кмет на [[Разлог|Мехомия]].
== Биография ==
Владимир Каназирев е роден през 1876 година в Мехомия, тогава в Османската империя. Син е на [[Никола Каназирев]], а негови братя са революционерите [[Иван Каназирев|Иван]] и [[Владимир Каназирев|Владимир]] Каназиреви. Завършва начално училище и прогимназия в Мехомия, след което учи една година в [[Серско българско педагогическо училище|българското педагогическо училище]] в [[Сяр]]. В края на 1896 година в къщата на Никола Каназирев [[Гоце Делчев]] основава мехомийския революционен комитет, в който влизат с брат му Иван.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis8/vis8.1/VS-1_08.pdf Чалгънова, Елена. Владимир Николов Каназирев (1879 - 1962), в: Военноисторически сборник, 2008, 1, стр. 37 - 42.]</ref> Завършва духовната семинария в [[Цариград]] в 1900 година и се завръща в Мехомия. Отказва се от духовния си сан и се занимава с търговия, като същевременно е секретар на българската църковно-училищна община. Влиза в революционния комитет и от 1901 година е негов ръководител, след като предишният председател брат му Иван е принуден да бяга в Свободна България. Под ръководството на Владислав Каназирев комитетът развива активна дейност по набиране на нови членове, пари и агитационно-просветна дейност.
През 1902 година Владислав Каназирев също е принуден да бяга в България и се установява при братята си Петър и Иван, а ръководството на комитета е поето от [[Георги Кондев]]. В навечерието на [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]] през лятото на 1903 година Каназирев се завръща нелегално в Мехомия и участва активно в подготовката на бунта. Участва в конференцията на 5 септември в [[Банско]], на която е изработен планът за въстание в [[Серски революционен окръг]]. Заедно с брат си Владимир, [[Атанас Попкостов]] и [[Петър Лачин]] е определен войвода и военен ръководител в Разложко. Действа под ръководството на брат си във въстанническите действия.
След погрома на въстанието емигрира в България, но след амнистията от 1904 година се завръща в Мехомия, където продължава да се занимава с търговия, обществена и революционна дейност. Заедно с [[Иван Чонтев]] и Георги Томов възстановяват в 1905 година разбития комитет на ВМОРО в града. Основател е и дългогодишен председател на читалището „[[Образцово народно читалище „15 септември 1903 г.“|15 септември 1903 година]]“ в Мехомия от 1909 година.
След освобождението на града през [[Балканска война|Балканската война]] на 11 октомври 1912 година от 27 пехотен чепински полк Владислав Каназирев е избран за кмет на града. На 12 октомври Банската чета, начело с [[Йонко Вапцаров]], [[Христо Чернопеев]] и [[Димитър Ляпов]] навлиза в града и подлага на репресии мюсюлманското население, като голяма част от града е опожарена. Владислав Каназирев, който се опитва да предотврати насилието, е арестуван и бит от Чернопеев и Ляпов. Вследствие на пожара околийският център е преместен в Банско и Владислав Каназирев с помощта на брат си Петър - влиятелен търговец в София, развива успешна кампания за връщането му в Мехомия. Като кмет на града Каназирев участва в [[Покръстване на помаците (1912-1913)|покръстването на помаците]] в 1913 година. В 1914 година Каназирев заминава за Струмица и до загубата на града в 1919 година участва в управлението на Струмишки окръг. Връща се в Меховия и отново е избран за кмет на града, който пост заема до 1920 година и отново в периода 1923 – 1925 година. В 1936 година е помощник-кмет, а дълги години е общински съветник.
Ред 23:
дъщеря Катерина (р. 1910 г.).<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis9/vis9.23/VS-2,3-2009.pdf Чалгънова, Елена. Кметът, борбата и свободата. 60 години от кончината на видния разложки деец Владислав Николов Каназирев (1876–1950 г.), в: Военноисторически сборник, 2009, 2-3, стр. 28 - 38.]</ref><ref>Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 71</ref><ref>{{ЕПК|1|416 - 417}}</ref>
На 24 октомври 2012 година по повод 100 години от освобождението на Разлог на тържествено заседание на Общинския съвет в града, Владислав Каназирев
== Родословно дърво ==
{{Каназиреви}}
== Бележки ==
<references />
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Каназирев, Владислав}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Български революционери от Македония]]
| |||