Влажност на въздуха: Разлика между версии

Хигрографът е самопишещ уред за непрекъснато записване на относителната влажност на въздуха.

* Приемната част на хигрографа е снопче косми, едниният край на което е закрепен неподвижно.

За аграрната наука и практика от най-важно значение е изменението в относителната влажност на въздуха.

Достатъчната влажност на въздуха през периода на интензивен растеж обезпечава значителен прираст на [[биомаса]]. Негативно влияние оказват както излишъкът, така и недостигът на въздушната влажност.

При излишък е възможно нарастване на размерите на клетките при [[зърнено-житни култури|зърнено-житните]], което да доведе до полягане на посева, а също така — редуциране на [[опрашване]]то по време на цъфтеж. Повишената влажност на въздуха обуславя увеличаването на инфекциите с гъбни [[болести по растенията|болести]] — [[мана]] по лозата, [[фитифтора]] — при картофите, различните [[житна ръжда|ръжди по зърнено-житните]] и т.н.

За условията на България по-често разпространена е ниската относителна влажност на атмосферния въздух. Понижаването ѝѝ до 30% води до намаляване на тургора в [[лист (ботаника)|листата]] и преждевременното им изсъхване, като по този начин се понижава фотосинтетичната дейност на посева и в крайна сметка добивът намалява.

Особено вредно е понижаването на влажността на въздуха по време на цъфтеж и наливане на семената. Установено е, че при високи температури на въздуха и ниска относителна влажност по време на цъфтежа на полския [[фасул]] става масово абортиране на цветовете; по време на наливането на зърното от [[пшеница]] и [[ечемик]] прекалено ниската относителна влажност на въздуха предизвиква спарушване и рязко снижение на очаквания добив и т.н.