Организация на обединените нации: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м без изпуснат интервал преди точка |
м вътр. препратки, картинки |
||
Ред 13:
| бележки =
}}
'''Организа̀цията на обединѐните на̀ции''' (съкратено: '''ООН''') е [[международна организация]], създадена официално на [[24 октомври]] [[1945]] г., когато уставът ѝ е ратифициран от 5-те постоянни
== Предпоставки ==
Идея за създаване на организация, пазеща световния мир, съществува далеч преди тази дата. Първи опит в тази посока е учредяването на [[Общество на народите|Обществото на народите]] (ОН) по време на [[Парижка мирна конференция|Парижката мирна конференция]]. В търсенето на предпоставки може да се отиде още по-назад във времето, при [[Просвещението]]. Още тогава редица просвещенски мислители изразяват идеите за създаване на световен правов ред, който да постигне вечен мир. През 1795 г. [[Кант]] обнародва своя труд
Организация, която да съблюдава за мира и разбирателството между отделните народи и гарантира международната стабилност, е основна стъпка към осуетяването на сблъсъци на [[раса|расова]], [[етнос|етническа]] или [[държава|държавна]] основа и по този начин предотвратява евентуален нов масивен [[военен конфликт]]. Последиците от двете световни войни пораждат желание у народите ''да предпазят бъдещите поколения от бедствията'' им.
Именно в това се крие важността на
== Учредяване на ООН ==
[[Файл:UN member states animation.gif|ляво|
Провалът на [[Общество на народите|ОН]] налага търсенето на нови решения за мироопазването в световен мащаб. Нужно е изграждането на нова структура, идейно подобна на Обществото. Тя трябва да вземе предвид неговите грешки и да спомогне гарантирането на световния ред по-ефективно от всякога.
Терминът ''обединени нации'' води началото си от [[Втората световна война]]. С това име се назовават всички съюзници за борба срещу силите на Оста – [[Германия]], [[Италия]] и [[Япония]]. Този термин, измислен от [[Президент на САЩ|американския президент]] [[Франклин Рузвелт]], добива световна значимост след подписването на ''[[Декларация на
[[File:Dumbarton Oaks - house photo with snow.jpg|мини|Имението в Дъмбъртън Оукс във [[Вашингтон, окръг Колумбия]], САЩ]]
Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на [[Конференцията в
[[Файл:Yalta_summit_1945_with_Churchill,_Roosevelt,_Stalin.jpg|мини|[[Уинстън Чърчил]], [[Франклин Рузвелт]] и [[Йосиф Сталин]] по време на Ялтенската конференция]]
Разговорите в [[Дъмбъртън Оукс]] не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по
[[
▲Първата сериозна крачка към изграждането на постоянна организация се прави по време на [[Конференцията в Дъмбъртън Оукс|Конференцията]] в [[Дъмбъртън Оукс]] – среща на четирите големи ([[САЩ]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Великобритания]] и [[Китай]]), провела се от август до октомври [[1944]] г. Тези и по-късни преговори водят до изясняване на целите на организацията, предложения за членуващи страни и структурите ѝ споразумение за поддържане както на мира и сигурността, така и на международното икономическо и социално сътрудничество.
Големите Четири се редуват за поемане на председателството на пленарните сесии. По-късно към тях е присъединена [[Франция]]. Правилото за единодушие при гласуване на решение е отменено. Установено е, че мерки могат да бъдат прокарвани в комитети, комисии или пленарни сесии чрез подкрепа от 2/3. Редица политически въпроси излизат на дневен ред – статутът на [[колония|колониалните държави]], равенството между страните-участнички, проблемът с налагането на [[вето]] в Съвета за сигурност, защитата на [[Човешки права|човешките права]] и др. Повечето от противоречията са разрешени чрез компромис. Вследствие от това малките, [[ориент]]алските и [[Латинска Америка|латиноамериканските]] държави успяват да променят предложенията от
▲Разговорите в Дъмбъртън Оукс не достигат до цялостен план за учредяването на организация. Освен това САЩ и Великобритания не се съгласят със Съветския съюз по 2 въпроса – ''избирателната система'' на предложения [[Съвет за сигурност на ООН|Съвет за сигурност]] и членството на всички съставляващи [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] държави. Тези противоречия са изгладени на [[Ялтенска конференция|Конференцията]] в [[Ялта]]. Там се достига и до споразумението, че новата организация трябва да наследи ''мандатната система и дейността'' на '''ОН'''.
Така на
▲[[Международен секретариат на ООН|Международният секретариат]] работи на 5 езика ([[френски език|френски]], [[английски език|английски]], [[руски език|руски]], [[испански език|испански]] и [[китайски език|китайски]]), които са приети за официални (по-късно за официален е признат и [[арабски език|арабският език)]].
▲Големите Четири се редуват за поемане на председателството на пленарните сесии. По-късно към тях е присъединена [[Франция]]. Правилото за единодушие при гласуване на решение е отменено. Установено е, че мерки могат да бъдат прокарвани в комитети, комисии или пленарни сесии чрез подкрепа от 2/3. Редица политически въпроси излизат на дневен ред – статутът на [[колония|колониалните държави]], равенството между страните-участнички, проблемът с налагането на [[вето]] в Съвета за сигурност, защитата на [[Човешки права|човешките права]] и др. Повечето от противоречията са разрешени чрез компромис. Вследствие от това малките, [[ориент]]алските и [[Латинска Америка|латиноамериканските]] държави успяват да променят предложенията от [[Дъмбъртън Оукс]].
▲Така на [[26 юни]] [[1945]] г. общо 50 държави подписват [[Харта на Обединените нации|Хартата]], която влиза в сила на [[24 октомври]] същата година. [[Полша]] не е представена на конференцията, но за нея е запазено място и тя се нарежда сред държавите основателки. Освен нея 9 вражески ([[Германия]], [[Италия]], [[Япония]], [[Австрия]], [[Унгария]], [[България]], [[Румъния]], [[Финландия]] и [[Тайланд]]) и 8 неутрални страни ([[Швейцария]], [[Испания]], [[Португалия]], [[Швеция]], [[Ирландия]], [[Афганистан]], [[Исландия]] и [[Йемен]]) не участват в учредяването на организацията. (Допреди няколко години България е вписана в Хартата на ООН като „вражеска държава“, въпреки че завършва Втората световна война на страната на демократичните съюзници и дава над 40 хил. жертви в борбата с хитлеризма.)
▲[[Конференция в Сан Франциско|Конференцията]] в [[Сан Франциско]] е първата от 2 века, която не е доминирана от [[Европа]]. Нещо повече, само 9 европейски континентални страни западно от [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] взимат участие в нея. Желанието е да бъдат представени всички части от света наравно със Стария континент. Този факт е израз и на стремежа на '''ООН''' още от създаването си да бъде организация от световно значение и да не ограничава действията си само до Европа. Не случайно за нейно седалище е избран [[Ню Йорк]].
== Цели и основни структури ==
Line 47 ⟶ 45:
Както в т. 2 от Хартата се посочва, сред основните принципи на организацията е базирането ѝ на ''суверенното равенство'' между страните членки. Те поемат задължението да не използват сила или заплаха за такава в противовес на ''целите на ООН''. На сблъсъците трябва да се намира мирно разрешение. Страните членки на организацията са задължени да я подпомагат във всяко нейно предприето начинание. От държавите извън ООН се очаква да спазват нейните принципи и да действат в съответствие с тях. Според Хартата организацията няма да се ангажира с проблеми, засягащи вътрешната юрисдикция на която и да е от страните.
=== Общо събрание ===
Line 58 ⟶ 56:
Общото Събрание получава годишни доклади от [[генерален секретар на ООН|генералния секретар]], Съвета за сигурност, Икономическия и социален съвет, Съвета за попечителство и може да отправи предложения към тях.
Последните
=== Съвет за сигурност ===
{{Основна|Съвет за сигурност на ООН}}
[[Файл:United Nations Security Council.jpg|мини|Зала на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета на сигурност]]]]
Основна грижа на ''Съветът за сигурност'' е запазването на световния мир, което като главна цел на ООН му отрежда изключително важно място. Първоначално съветът се състои от 11 члена – 5 постоянни ([[САЩ]], [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], [[Великобритания]], [[Франция]] и [[Китай]]), които единствени имат право на [[вето]], и 6 непостоянни, избирани от ''Общото събрание'' за период от 2 години.
С ратифицирането на поправка в ''Хартата'' през [[1965]] г. той нараства до 15 представени страни. Петте постоянни члена се запазват, а непостоянните се увеличават до 10. Последните трябва да бъдат избирани както следва: 5 от [[Африка]] и [[Азия]], 1 от [[Източна Европа]], 2 от [[Западна Европа|Западна]] и 2 от [[Латинска Америка]]. Председателството се поема от всеки член за един месец. При определяне на непостоянните членове ''Общото събрание'' не само трябва да се стреми към справедливо географско разпределение, но също да отчете приноса на дадената държава за поддържането на световния мир и сигурност.
Line 71 ⟶ 69:
=== Икономически и социален съвет ===
{{Основна|Икономически и социален съвет на ООН}}
[[Файл:United Nations Economic and Social Council.jpg|мини|Залата, в която се провеждат заседанията на съвета]]
=== Секретариат ===
{{Основна|Секретариат на ООН}}
=== Международен съд ===
{{Основна|Международен съд}}
[[Файл:International Court of Justice.jpg|мини|Палатата на мира, в която се намира седалището на Международния съд]]
=== Съвет за попечителство ===
{{Основна|Съвет за попечителство на ООН}}
'''Съветът за попечителство''' се направлява от ''Общото събрание'' и надзирава администрацията в териториите под попечителство чрез отделни споразумения с управляващите ги държави.▼
▲
== Студената война и ООН ==
[[Преамбюл]]ът на [[Харта на Обединените нации|Хартата]] започва с декларация как Обединените нации са твърдо решени ''да предпазят бъдещите поколения от бедствията на войната''. В тази насока още на първата среща на Общото събрание на ООН ([[24 януари]] [[1946]] г.) е създадена [[Комисия за справяне с проблемите, предизвикани от откриването на атомната енергия]].
Решителната стъпка е продиктувана от приоритета на организацията и идеите за разоръжаване. Основателите на организацията разбират, че без съгласие между [[Велики сили|Великите сили]] по важни международни проблеми не може да съществува ефективно сътрудничество в поддържането на мирната обстановка или налагането на санкции срещу агресорите. Ето защо в Хартата единодушният глас на петте постоянни члена на Съвета за сигурност е записан като правило при разрешаването на съществени проблеми. Това обаче означава също, че при неразбирателство между тях работата на съвета се блокира.
Когато Хартата е изготвяна, сътрудничеството на Петте големи по въпросите на сигурността се е смятало за неизменно и неразривно. С течение на времето се оказва, че това твърдение е грешно. Започването на [[Студена война|Студената война]] допълнително затруднява и без друго деликатното положение, в което се намира ООН. Почти веднага след създаването на организацията се оформя конфликт между [[Съветския съюз]] и
Като малцинство
През първите 20 години от съществуването на ООН многобройни кризисни ситуации, породени от нарушения ред след [[Втората световна война]], се поставят за обсъждане пред Съвета за сигурност и Общото събрание. Организацията успява да намери разрешение само на малка част от тях. Ярък пример е изтеглянето на съветските войски от [[Иран]] през [[1946]] г.
От друга страна случаите, в които ООН успява ефективно да се намеси в разрешаването на кризите от разразилата се
По същото време политическите промени в [[Китай]], която е сред Големите пет, предизвикват ожесточени спорове за нелегитимното представяне на страната в организацията. Въпросът се обсъжда на всяка сесия на Общото събрание след [[1950]] г. През същата година [[Индия]] внася резолюция за допускане на комунистическия режим в ООН. Предимно поради съпротивата на [[САЩ]] тя не се одобрява. Следващите двадесет години се характеризират с опитите да се приеме [[КНР]] и същевременно да се изгонят представителите на [[Република Китай|Националистически Китай]]. Едва на [[25 октомври]] [[1971]] г. е гласувано решение. [[КНР]] се присъединява към ООН и приема местата на националистите.▼
С оглед на подсигуряване изпълнението на мироопазващата функция на организацията през ноември [[1950]] г. Общото събрание одобрява предложената от САЩ Резолюция „Обединение за мир“. Тя призовава към незабавно отчитане на заплахите за световната сигурност и препоръчва колективни мерки, включващи използване на въоръжени сили при нужда. Резолюцията е валидна при провал от страна на Съвета за сигурност в изпълнението на неговите първични отговорности. По този начин се учредяват [[Комисия за спазване на мира]] и [[Комитет за колективни мерки]] с цел поддържане и засилване на световния мир.▼
▲По същото време политическите промени в [[Китай]], която е сред Големите пет, предизвикват ожесточени спорове за нелегитимното представяне на страната в организацията. Въпросът се обсъжда на всяка сесия на Общото събрание след
Съревнованието между двете [[суперсила|суперсили]] е определящата характеристика на Студената война. В обстановката на международно напрежение идеите за разоръжаване получават силен отзвук и подкрепа. Това очертава една от основните посоки за развитие на ООН в следвоенния период.▼
▲С оглед на подсигуряване изпълнението на мироопазващата функция на организацията през ноември
Работата на [[Комисия за атомна енергия|Комисията за атомна енергия]] започва през юни [[1946]] г. Скоро става ясно, че на тази тема [[САЩ]] и [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] са на коренно различни мнения. Мнозинството от членовете настоява за стриктен международен контрол над атомните съоръжения, а Съветският съюз не може да се съгласи с предложенията, които то прави. Тази комисия попада в задънена улица при преговорите си от [[1948]] г., въпреки че някакво споразумение все пак е достигнато.▼
▲Съревнованието между двете
За да се бори с различни от оръжия за масово поразяване е съставена Комисия за [[конвенционални оръжи]]. Напредък в тази посока така и не се осъществява, след като идеите на Запада и СССР отново нямат допирни точки. През [[1949]] г. по инициатива на комисията Общото събрание одобрява план, според който всяка страна трябва да ѝ предостави пълна информация за наличните си конвенционални оръжия и военни сили. Отказът на Съветския съюз да приеме решението довежда и до неизпълнението му. До [[1950]] г. достигането на [[мъртва точка]] вече е очевидно.▼
▲Работата на [[Комисия за атомна енергия|Комисията за атомна енергия]] започва през юни [[1946]] г. Скоро става ясно, че на тази тема
Общото събрание гласува да слее двете комисии през [[1952]] г. в [[Комисия по разоръжаването]], признавайки взаимовръзката между отделните страни на проблема. Новата структура, състояща се от членовете на Съвета за сигурност и [[Канада]], трябва да приготви предложения за регулирането, ограничаването и балансираното намаляване на всички въоръжени сили. Друга нейна задача е да осигури ''използването на атомна енергия само за мирни цели'' посредством ефективен международен контрол. Развиването на [[атомно оръжие|атомни]] и [[водородно оръжие|водородни оръжия]] в [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] основно променя измеренията на проблема и предизвиква значими промени в националните позиции. Усилията за постигане на градивни резултати чрез комисията и Общото събрание водят до незначителен напредък при постигнатия ядрен паритет.▼
▲За да се бори с различни от [[оръжия за масово поразяване]] е съставена [[Комисия за
В годишния си доклад към Дванадесетото общо събрание, което е свикано през [[1957]] г., генералният секретар [[Даг Хамаршелд]] твърди, че годината е била белязана от най-целенасочените и интензивни усилия на членовете на [[Подкомитет по разоръжаване|Подкомитета по разоръжаване]] да открият общ език. Вместо да изработят подробен и общ план за разоръжаване, те се насочват към сключването на първоначално споразумение. След десетилетие в застой има надежда за постигането на ограничена договореност. Такава обаче не се появява. През същата година е учредена [[Международна агенция за атомна енергия]], чиято цел е да съдейства за използването на атомната енергия за мирни цели.▼
▲Общото събрание гласува да слее двете комисии през [[1952]] г. в [[Комисия по разоръжаването]], признавайки взаимовръзката между отделните страни на проблема. Новата структура, състояща се от членовете на Съвета за сигурност и [[Канада]], трябва да приготви предложения за регулирането, ограничаването и балансираното намаляване на всички въоръжени сили. Друга нейна задача е да осигури ''използването на [[атомна енергия]] само за мирни цели'' посредством ефективен международен контрол. Развиването на [[атомно оръжие|атомни]] и [[водородно оръжие|водородни оръжия]] в
Световното обществено мнение оказва натиск върху Великите сили да продължат преговорите по [[разоръжаване]]. Комитет, съставен от 10 държави (по 5 от Източна и от Западна Европа) започва да работи през март [[1959]] г. Скоро преговорите се оказват безрезултатни и 8 неутрални страни са прибавени. СССР и Западът провъзгласяват общото и пълно разоръжаване за своя цел, но малко се постига в тази посока. Съветският съюз споделя идеята за споразумение в рамките на няколко години. Противно на него Западните сили подхождат към проблема военно: те застават за постепенното изграждане на контролна система. През 1961 г. Общото събрание приема резолюция, според която използването на ядрени или термоядрени оръжия е престъпление спрямо международното право, Хартата на ООН и човечеството. Друго важно събитие, водещо към разоръжаване, е подписването от Съветския съюз, САЩ и Великобритания на [[Договор за забрана на ядрените опити]] на [[5 август]] [[1963]] г. Това споразумение, към което по-късно се присъединяват над 100 страни, забранява експериментите в [[атмосфера]]та, [[космос]]а и под водата, но не и под земята ([[Франция]] и [[Китайска народна република]], също ядрени сили, не го подписват).▼
[[Файл:IAEA members.svg|мини|300п|ляво|Членовете на МААЕ (в оранжево). В лилаво е оттеглилата се от МААЕ [[Северна Корея]].]]
▲В годишния си доклад към Дванадесетото общо събрание, което е свикано през [[1957]] г., генералният секретар [[Даг Хамаршелд]] твърди, че годината е била белязана от най-целенасочените и интензивни усилия на членовете на [[Подкомитет по разоръжаване|Подкомитета по разоръжаване]] да открият общ език. Вместо да изработят подробен и общ план за разоръжаване, те се насочват към сключването на първоначално споразумение. След десетилетие в застой има надежда за постигането на ограничена договореност. Такава обаче не се появява. През същата година е учредена [[Международна агенция за атомна енергия]] (МААЕ), чиято цел е да съдейства за използването на атомната енергия за мирни цели.
▲Световното обществено мнение оказва натиск върху [[Великите сили]] да продължат преговорите по
Най-ярък пример за съревнованието между [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[САЩ]] са технологичната и космическа надпревара. През юни [[1966]] г. двете суперсили внасят космически проекти за разглеждане. Юридическият подкомитет на [[Комитет за мирно използване на космоса|Комитета за мирно използване на космоса]] решава да ги комбинира и на [[8 декември]] издава исторически документ. Всички ратифицирали го страни се задължават да не поставят оръжия от какъвто и да е тип в орбита, на [[Луна]]та или на други космически обекти. Освен това от тях се изисква използването на всички небесни тела да е за мирни цели. Общото събрание одобрява единодушно документа.▼
▲Най-ярък пример за съревнованието между
В периода [[1966]] – [[1986]] г. се отбелязва нов етап в мирното съжителство на [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[САЩ]]. Напрежението намалява в резултат на ядреното равновесие и разбирането, че при ядрена война няма победител. Засилва се ролята на ООН и се поставя началото на първите директни преговори между двете сили. Така след повече от 6 години преговори [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]] и [[САЩ]] дават съгласието си за проект, насочен срещу бъдещето разпространение на ядрени оръжия. Чрез резолюцията от [[12 юни]] [[1968]] г. Общото събрание приема проекта и подтиква страните членки да го ратифицират.▼
[[Файл:Americas independence map.PNG|мини|Карта, показваща как са се освобождавали държавите в [[Америка]] от европейското влияние.]]
▲В периода
Друга съществена посока, в която ООН се развива по време на Студената война, е [[деколонизация]]та. Усилията на организацията са пряко свързани с уставния ѝ принцип за равни права и самоопределение на народите. ООН се отнася към народите, живеещи в несамоуправляващи се територии, на две нива: чрез закони и процедури да накарат управляващите държави да определят статута им на международно ниво и чрез системата за попечителство.
През [[1947]] г. Общото събрание създава специален комитет, за да получава информация за
Връхна точка
[[Испания]], [[Португалия]], [[ЮАР]] и [[Зимбабве]] са основните мишени на антиколониалистите. Базирайки се на твърдението, че презморските територии са провинции, Испания и Португалия отказват да дават информация за тях. Случаите при Зимбабве и ЮАР са подобни. След приемането на декларацията около 60 несамоуправляващи територии получават самоопределение и стават членки на ООН.
До [[1965]] г. ерата на [[Колониализъм|колониализма]] сякаш приключва. Остават редица зависими територии, някои от – тях отдалечени
Трябва да се отбележат и усилията, които ООН прави за спазването на човешките права, подобряването на медицинските услуги, установяването на международно финансово и икономическо сътрудничество и др.
== Обща оценка ==
Организацията на обединените нации е създадена от желанието за гарантиране на световния мир. Тя се появява след един от най-големите военни конфликти в историята на човечеството и цели да избегне бъдещи сблъсъци чрез разрешаването им по мирен път. Едновременно с това ООН трябва да развива приятелски отношения между държавите, основани на зачитане принципа на
Малко след създаването си ООН попада в една нова военна обстановка, тази на Студената война. Организацията се оказва неподготвена за конфликт от такъв тип. Тя се проваля в изпълнението на част от приоритетите си и постепенно добива второстепенна роля. След края на Студената война съществуват надежди за възобновяване важността на организацията. В същото време издигането на САЩ до световно господство поражда съмнения за ефективността ѝ. Въпреки това ООН остава трибуната за директни преговори и излагане на виждания пред света.
Line 137 ⟶ 139:
[[Народна република България]] е приета за пълноправен член на ООН на [[14 декември]] [[1955]] г., едновременно с [[Албания]], [[Унгария]], [[Румъния]], [[Австрия]], [[Йордания]], [[Ирландия]], [[Испания]], [[Италия]], [[Камбоджа]], [[Лаос]], [[Либия]], [[Непал]], [[Португалия]], [[Финландия]] и [[Цейлон]].
През [[1960]] г. Народна република България става член на [[Комитет по разоръжаването|Комитета по разоръжаването]], а през [[1962]] г. е избрана в [[Комитет за приложение на Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи|Комитета за приложение на Декларацията за предоставяне на независимост на колониалните страни и народи]]. Страната участва като непостоянен член на [[Съвет за сигурност на ООН|Съвета за сигурност]] 3 пъти: през [[1966]] – [[1967]], [[1986]] – [[1987]] и [[2002]] – [[2003]].
== Посланици на добра воля на ООН ==
| |||