Евтим Апочев: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kerberizer (беседа | приноси) м Бот: {{Портал Македония}} --> {{Портал|Македония}} |
Редакция без резюме |
||
Ред 7:
| починал-място =
}}
'''Евтим К. Апочев (Апоче)''' е български революционер, деец на [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] и [[Върховен македоно-одрински комитет|Върховния македоно-одрински комитет]].<ref name="ИИ 14">{{Цитат периодика| last = Арсовъ | first = Т | authorlink = Ташко Арсов | coauthors = | year =1942 | month =януарий | title =Евтимъ К. Апоче | journal =Илюстрация Илиндень | publisher = | location =София | volume =XIV | issue =1 (131 | pages = 14 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1942.pdf?sequence=2&isAllowed=y | format = | accessdate = }}</ref>
==Биография==
Евтим Апочев е роден през 1863 година в град Охрид, тогава в Османската империя. През 1902 година е на гурбет във [[Варна]] и през есента отива в [[София]] и се включва в четата на [[Никола Лефтеров]]. Около Петковден (октомври) по време на [[Горноджумайско въстание|Горноджумайското въстание]] четата навлиза в [[Македония (област)|Македония]] заедно с четата на [[Анастас Янков]]. Двете чети с общо 80 четници преминават Вардар и навлизат в планината [[Кожух (планина)|Кожух]], където в продължение на две седмици са обсадени от османски части. Четите се изплъзват и тръгват към Костурско, където се установяват в Загоричани. След това са обсадени в [[Бобища]], където дават сражение на османците. След това Евтим Апочев става четник на [[Никола Русински]] в Охридско.<ref name="ИИ 14"/> След преместването на Русински четата е оглавена от поп [[Христо Търпев]]. На 13 януари 1903 година Апочев участва в сражението, в което загиват войводата и двама четници, като успява да задържи настъпващите турци и да осигури изтеглянето на другарите си. След това става четник при новия войвода на четата [[Никола Митрев]], под чието командване участва в [[Илинденско-Преображенско въстание|Илинденско-Преображенското въстание]].<ref name="ИИ 15">{{Цитат периодика| last = Арсовъ | first = Т | authorlink = Ташко Арсов | coauthors = | year =1942 | month =януарий | title =Евтимъ К. Апоче | journal =Илюстрация Илиндень | publisher = | location =София | volume =XIV | issue =1 (131 | pages = 15 | doi = | id = | url =http://www.dlib.mk/bitstream/handle/68275/365/RS-III-8-1942.pdf?sequence=2&isAllowed=y | format = | accessdate = }}</ref>
След потушаването на въстанието, на 14 октомиври 1903 година Апочев тръгва от Вирово за България и пристига в София на 6 декември. През пролетта на 1904 година става четник на войводата на Върховния комитет [[Дончо Златков]] в Малешевско, но през есента се завръща в България.<ref name="ИИ 15"/>
През 1912 година е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]]. Участва в [[Балканска война|Балканската]] и [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] война.<ref name="ИИ 15"/>
След войните продължава да живее в Охридско в крайна бедност със съпругата си. Дочаква [[Българско управление в Македония, Поморавието и Западна Тракия (1941 - 1944)|освобождението на Вардарска Македония]] по време на Втората световна война.<ref ==Бележки==
Line 20 ⟶ 23:
{{Портал|Македония}}
{{СОРТКАТ:Апочев, Евтим}}
[[Категория:Дейци на ВМОРО]]
[[Категория:Български революционери от Македония]]
| |||