Вътрешна революционна организация: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 41:
'''Вътрешната революционна организация (ВРО)''' е българска национал-революционна организация, основана и изградена от [[Васил Левски]] в периода 1869-1872 г. Основаването на ВРО отразява идеите на Васил Левски, че центърът на революционната активност трябва да бъде преместен от българските емигрантски кръгове в [[Румъния]] към българските земи. През 1871 г. Васил Левски приготвя Устав на организацията известен като „Нареда на работниците за освобождението на българският народ“. Разработен е в духа на своите политически възгледи: освобождение на [[България]] от турците чрез повсеместна революция на народа и създаване на страна като демократична република с гаранции за равенството на всички жители без значение техния етнос и религия.
== Цели и задачи ==
Организацията оперира съобразно собствен проект за програма и устав на БРЦК в България, изготвен от Васил Левски и днес съхраняван в [[Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“]]. В програмната част се определя целта и концепцията на революцията:
* ликвидиране на тиранско-деспотската султанска монархия;
* създаване на демократическа република.
В организационната част – т.нар. ''Нареда на работниците за освобождението на българският народ'', са определени задачите на БРЦК и структурите, които трябва да ги изпълнят<ref>[https://www.europeana.eu/portal/bg/record/9200368/BibliographicResource_3000113715655.html Проект за програма и устав; Васил Левски. Документи. С., 2000 г.]</ref>:
{{цитат|''Подбуда: тиранството, безчеловещината и самата държавна система на турското правителство на Балканският полуостров.<br>Цел: с една обща революция да се направи коренно преобразувание на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление) на същото това място, което са нашите прадеди със силата на оръжието и със своята свята кръв откупили, в което днес безчеловечно беснеят турски кеседжии и еничери, и в което владей правото на силата, да се повдигне храм на истинната и правата свобода и турския чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всичките народности: българи, турци, евреи и пр. щат бъдат равноправни във всяко отношение било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото било-всички щат спадат под един общ закон, който по вишегласието от всичките народности ще се избере.<br>За извършованието на таквази революция са: 1) уреждание; 2) пари; 3) хора; 4) оръжие и други бойни потреби.За да се приготвят всичките тези и да се извърши самата революция, наредиха се хора, избрани по съгласието на по-голямата част от българския народ, и съставиха Централен български революционен комитет.''|Из "Нареда на работниците за освобождението на българският народ"}}
== Структура ==
[[
Вътрешната революционна организация е [[Йерархия|йерархична]] структура от частни революционни комитети, създадени са
{{цитат|''Пребиванието на Ц. Б. Р. Комитет (Централният български революционен комитет) е в Българско, но именно в кой град е, няма да се знае – навсякъде и нийде. БЦР Комитет се състои от един председател и един подпредседател, един писар и един помощник, един касиер и йоще седем члена, между които е и един поп. Председателят, писарят и техните помощници и касиеринът се избират от членовете на комитетът; в нужда щат се пременяват от същите и ще бъдат под надзора им.''|}}
Ред 67:
[[Файл:Atanas Uzunov 2.jpg|ляво|мини|120 px|Атанас Узунов]]
[[
{{цитат|''Всякой град с околните си села съставлява частен б.р. комитет, който се управлява тъй също, както и Централният. В случай частен б.р. комитет се допитва и отправя писмата си до Централния комитет, под когото направо и зависи. Всички писма и решенията до частният б.р. комитет до Централният ще се отправят пак чрез едно тайно лице, което частният комитет ще си назначи. Както членовете на Ц. комитет не са никому известни, тъй също и членовете на частният комитет са тайни. Само по едно лице от частните комитети е известно на Ц. комитет за в случай ако лицето, назначено от частният комитет, чрез което стават сношенията на комитетите, падне в неприятелски ръце.''|<ref>Нареда на работниците за освобождението на българският народ</ref>}}
== Дейност ==
Васил Левски
* Голямоизворски (септември 1872)
Ред 79:
* Ловешки (декември 1872)
От
Целите и основните принципи, които ръководят работата на Вътрешната революционна организация повлияват на създаването и водещите принципи на следващите български революционни организации, а именно [[Вътрешна македоно-одринска революционна организация|Вътрешната македоно-одринска революционна организация]] ВМОРО (активна в [[Османска империя|Османската империя]] от 1893 до 1912 г.), [[Вътрешна македонска революционна организация|Вътрешната македонска революционна организация]] ВМРО (активна във Вардарска и Егейска Македония от 1919 г. до 1934 г.), [[Вътрешна тракийска революционна организация|Вътрешната тракийска революционна организация]] ВТРО (активна в Беломорска Тракия от 1922 до 1934 г.), [[Вътрешна добруджанска революционна организация|Вътрешната добруджанска революционна организация]] ВДРО (активна в [[Добруджа]] от 1923 до 1940 г.) и [[Вътрешна западнокрайска революционна организация|Вътрешната западнокрайска революционна организация]] ВЗРО (активна в [[Западни покрайнини|Западните покрайнини]] от 1923 до 1934 г.).
Ред 90:
* Maria N. Todorova: ''Bones of Contention: The Living Archive of Vasil Levski and the Making of Bulgaria's National Hero'', Central European University Press, 2008, ISBN 9639776246, PP. 276-278, [http://books.google.com/books?id=SiLslEpPADAC&pg=RA1-PA276&dq=levski++internal+revolutionary+organization&hl=bg#v=onepage&q=levski%20%20internal%20revolutionary%20organization&f=false Online версия]
{{Български революционни организации до 1878}}
[[Категория:Вътрешна революционна организация| ]]
[[Категория:Васил Левски]]
|