Гай Папирий Карбон (трибун 90 пр.н.е.) (редактиране)
Версия от 18:08, 5 декември 2018
, преди 4 годиниинтервал; козметични промени
м Disambiguated: Карбон (име) → Карбон (Папирии) |
м интервал; козметични промени |
||
Ред 2:
'''Гай Папирий Карбон Арвина''' (C. Papirius Carbo Arvina; † [[82 пр.н.е.]]) е политик и [[оратор]] на [[Римската република]] през края на 1 век пр.н.е. и голям привърженик на [[аристокрация]]та.
Произлиза от [[плебей]]ския клон [[Карбон (Папирии)|Карбони]] на старата римска [[патриции]] фамилия [[Папирии]]. Син е на [[Гай Папирий Карбон (баща)|Гай Папирий Карбон]] ([[Консул (Древен Рим)|консул]] 120 пр.н.е.) и внук на [[Гай Папирий Карбон (претор 168 пр.н.е.)|Гай Папирий Карбон]] ([[претор]] 168 пр.н.е.). Племеник е на [[Гней Папирий Карбон (консул 113 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] (консул 113 пр.н.е.) и първи братовчед на [[Гней Папирий Карбон (консул 85 пр.н.е.)|Гней Папирий Карбон]] (консул
През 119 пр.н.е. баща му Карбон се самоубива, когато разбира, че без подкрепата на [[оптимати]]те ще бъде осъден.
През [[90 пр.н.е.]] Карбон е избран за [[народен трибун]] и написва през 90/89 пр.н.е. заедно със служебния си колега [[Марк Плавций Силван (трибун)|Марк Плавций Силван]] закона ''lex Plautia Papiria''. Законът предлага [[римско гражданство]] на всеки [[италик]], който в срок от шестдесет дена се яви лично при [[претор]]а в Рим.
Карбон е, както баща си, отличен оратор. През 82 пр.н.е. e убит от привържениците на [[Гай Марий]].
== Литература ==
* Wolfram Letzner, ''Lucius Cornelius Sulla. Versuch einer Biographie''. Münster [u. a.] 2000, ISBN 3-8258-5041-2, S.120.
| |||