Геза Фехер: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м замяна с n-тире
м интервал; козметични промени
Ред 20:
}}
 
'''Геза Фехер''' ({{lang-hu|Fehér Géza}}) е унгарски [[археолог]].
 
== Биография ==
Геза Фехер е роден на [[4 август]] [[1890]] г. в градчето [[Кунсентмиклош]], тогава в [[Австро-Унгария|Австо-Унгарската империя]]. Работи в България от 1921 до 1944 г. Член е на [[Българско археологическо дружество|Българското археологическо дружество]] от 1924 г. Чуждестранен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките]] (1943)<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showArticle;jsessionid=9947714F3F96DB569E93FFE148DAEA2D?encID=1&article=553817087&ctx=tablesIndex&sectionID=1 Списък на чуждестранните членове на БАН]</ref>.
 
Един от основоположниците на прабългаристиката. Взема участие в археологическите разкопки в [[Плиска|Абоба-Плиска]], [[Преслав]], [[Мумджилар]], Енидже. Проучва основно [[Мадарски конник|Мадарския конник]]. Научното му творчество от междувоенния период е посветено на [[прабългари|прабългарската култура]], разчитане на [[Мадарски надписи|надписа]] върху Мадарския релеф и историческите връзки между прабългарите и старомаджарите. С научните си разработки обнародвани не само на български и унгарски език, но също на немски и френски, Геза Фехер има изключителни заслуги за създаването в Европа на широк обществен интерес към прабългарите.
 
Умира на [[10 април]] [[1955]] г. в [[Будапеща]].
Ред 42:
 
== Памет ==
На 26 ноември 2016 г. в пропилея на [[Национален исторически музей|Националния исторически музей]] в София с тържествен ритуал е открита паметна плоча "Венец на достойнството за проф. Геза Фехер" - първата в мемориалната ''"Алея на приятелите на България"''<ref>[http://www.skat.bg/videos/16-11/news_16-11-27_3.mp4 С откриване на паметна плоча на големия унгарски приятел на България проф. Геза Фехер от арх. Миломир Богданов и д-р Костадин Георгиев - Калки в присъствието на медиите, членовете на общество ОРБАН, на Дружеството за Хърватско-българско приятелство и много гости от научните и патриотичните граждански среди и организации започна Втората Боянска конференция "Европейският съюз - съюз на национални държави срещу ислямизацията" организирана от "Боянския клуб за подкрепа на българската държаност и нация" и Дунавската академия "Св. Наум Охридски", Новини ТВ СКАТ 26.11.2017 г.]</ref>
 
== Източници ==
* Христо Вакарелски, „Интереси и заслуги на унгарските учени към българската етнография“. – В: ''Българо-унгарски културни взаимоотношения''. С., 1980
* Пенка Пейковска, [http://www.penkapeykovska.blogspot.com/p/blog-page_26.html „Из епистоларното наследство на Геза Фехер като учен-българист“]. – ''Известия на държавните архиви'', (София), 1998, Т. 70, с. 74-108
Ред 52:
* Рашо Рашев, „Геза Фехер – изследовател на българската езическа култура“. – ''Минало'', 1998, № 1, с. 69-74
 
== Бележки ==
<references />